Как да се предпазим от Генетично модифицираните (ГМ) култури е основателен въпрос. Въпреки твърденията на официалните власти, много учени твърдят, че те са вредни за околната среда и здравето на хората.

Няма дългосрочни научни изследвания за това, дали попаднали в човешкия организъм ГМО не предизвикват генетични изменения в него. Независими проучвания показват, че генетично модифицираната ДНК, поглъщана чрез храните, не се разлага напълно в организма на хората и животните. Модифицирано ДНК е открито в изпражненията и червата на животни, хранени с ГМ фуражи.

Изследванията направени върху животни, хранени с ГМ култури установяват следното: изменения във вътрешните органи, прогресивно намаляване на плодовитостта и намаляване на теглото при всяко следващо поколение, драстични промени в кръвната картина на животните и много други изменения.

Кои са Генетично модифицираните култури?

За да се предпазим от Генетично модифицираните култури е важно да знаем кои са те. Най-често генно модифицираните растения са тези, които имат висока икономическа стойност и се отглеждат в големи мащаби. Това са:

1. Соя

Причина за модификация: Устойчивост към хербициди (най-вече глифозат, използван в продуктите като Roundup). Приложение: Широко използвана в производството на растителни масла, фуражи за животни и в хранителната индустрия като съставка в множество преработени храни.

2. Царевица

Причина за модификация: Устойчивост към насекоми (например чрез вмъкване на Bt токсини, които убиват вредители) и хербициди. Приложение: Използва се за храна, фураж, производството на биоетанол и различни продукти като царевичен сироп.

3. Памук

Причина за модификация: Устойчивост към насекоми и хербициди. Приложение: Основно за текстилна промишленост, както и за производство на масло от памучни семена.

4. Рапица (канола)

Причина за модификация: Устойчивост към хербициди. Приложение: Основно използвана за производство на олио и като биогориво.

5. Захарно цвекло

Причина за модификация: Устойчивост към хербициди. Приложение: Производство на захар и вторични продукти.

6. Люцерна

Причина за модификация: Устойчивост към хербициди. Приложение: Основно като фураж за животни.

7. Папая

Причина за модификация: Устойчивост към вируса на пръстеновидните петна (Papaya Ringspot Virus). Приложение: Консумация като пресен плод.

8. Тиквички (жълти и зелени)

Причина за модификация: Устойчивост към вируси, като вируса на тиквичките и вируса на краставиците. Приложение: Консумация като пресен зеленчук.

9. Картофи

Причина за модификация: Устойчивост към вредители, като колорадския бръмбар, и намаляване на съдържанието на акриламид (канцероген, който се образува при пържене). Приложение: Преработка в чипс, пържени картофи и други хранителни продукти.

10. Ябълки

Причина за модификация: Предотвратяване на покафеняването при нарязване.  Приложение: Консумация в свеж вид и за преработка.

Как Генетично модифицираните култури достигат до нас?

В Европейския съюз (ЕС) етикетирането на генетично модифицирани организми (ГМО) е задължително, когато съдържанието на ГМО в продукта надвишава 0.9%. 

Съединените щати през 2016 г. беше приет Закон за разкриване на биоинженерни храни (ГМО)(National Bioengineered Food Disclosure Standard), който изисква от производителите да декларират наличието на ГМО съставки в храните. Въпреки това, критиците посочват, че законът има пропуски и не предоставя ясна информация на потребителите.

В Канада, Аржентина, Южна Африка, Филипини и други по-слабо развити държави няма задължителни изисквания за етикетиране на ГМО продукти. Това означава, че потребителите не са информирани за наличието на ГМО в хранителните продукти, които купуват. Тези държави са едни от най-големите износители на селскостопанска продукция в света.

Храни

Много важно е да се отбележи, че горното изискване за ЕС етикетирането на ГМО обаче не се прилага за храни, произведени от животни, хранени с генетично модифицирани фуражи, като яйца, месо и млечни продукти.

Много ГМ култури са рафинирани и превърнати в преработени съставки като: царевично нишесте, царевичен сироп, рапично масло, захар, меласа, соев лецитин, соев хемоглобин, лимонена киселина, целулоза, малтодекстрин, аромати, витамини и всичко, което се казва „растително“, но не е конкретно упоменато.

У нас още през 2016 г. беше открито ГМО в детски храни, в които изобщо е забранено да бъдат влагани ГМО съставки и в соево зърно, внос от Украйна, съобщи bTV. „При  детските храни става въпрос за адаптирано мляко, внос от Германия…“. Това каза Камен Николов, Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Досега проверките на Регионалните инспекции са показали наличието на следните ГМ продукти на българския пазар:

– царевично брашно: българско производство и внос
– пуканки: внос
– соево брашно: внос
– колбаси: българско производство
– соеви изолати и гранулати: внос.

Лекарства

Има лекарства, витамини и др., при които се използва генна технология. Това са:

• – витамини, произведени по изкуствен начин, а не извлечени от естествени продукти
• – лекарства, произведени от ГМО- например използване на генетично модифицирани (ГМ) бактерии за производство на инсулин
• – ГМО, използвани като лекарства- например: противогрипни ваксини, ваксина срещу холера, някои ваксини за предотвратяване на денгу.

Фуражи

Тук българският закон и мъгляв и има много вратички, които позволяват вноса на ГМ фуражи. Трябва да се разчита единствено на държавните органи, които контролират вноса в България. Няма никаква гаранция, че българските животновъди не използват ГМ фуражи, особено през последните години в които вноса на зърнени култури от Украйна нарастна значително.

Как можем да се предпазим от Генетично модифицираните култури?

В Европейския съюз (ЕС) от април 2015 г. държавите членки имат правото да забраняват отглеждането на ГМО на своя територия, дори ако даден ГМО е одобрен на ниво ЕС.

Към момента, 18 от 27-те държави в ЕС са ограничили или напълно забранили отглеждането на ГМ култури на цялата си територия или на част от нея. Това са: Австрия,  България,  Хърватия,  Кипър,  Дания,  Франция,  Германия,  Гърция,  Унгария,  Италия,  Латвия,  Литва,  Люксембург,  Малта,  Нидерландия (Холандия),  Полша и Словения.

България е сред страните, наложили пълна забрана за отглеждане на ГМО !!!

Купувайте предимно Български храни

Това се отнася особено за плодовете, зеленчуците и консервите с тях. Въпреки, че последните десетилетия управляващите положиха изключителни усилия за ликвидиране на българското селско стопанство, по пазарите и малките квартални магазини има пресни плодове и зеленчуци от български сортове.

Трябва да се има предвид също, че плодовете от Западна Европа са третирани с химикали за да се увеличи тяхната трайност по време на престоя им по борсите и транспорта до пазарите.

Що се отнася до прясното свинско, телешко, птиче месо и риба, отново за предпочитане са българските производители. Вероятността отглежданите от тях животи да са хранени с ГМ фуражи е много по-малка от тази на вносните.

Четете съдържанието на пакетираните храни

За да се предпазим от Генетично модифицираните култури е особено важно да знаем какво е съдържанието на храните, които купуваме. Както вече стана ясно много ГМ култури са преработени в: царевично нишесте, царевичен сироп, рапично масло, захар, меласа, соя, соев лецитин, соев хемоглобин, лимонена киселина,  целулоза,  малтодекстрин,  аромати, подсладители, ензими, подправки,  витамини и други „растителни“ добавки.

Тези добавки присъстват в много тестени изделия, сладкарски изделия, безалкохолни напитки и пресни колбаси. ИЗБЯГВАЙТЕ ТЕЗИ ПРОДУКТИ, КОИТО ГИ СЪДЪРЖАТ !

Не купувайте храни, произведени в държави без ГМО ограничения

Страни като: Канада, Аржентина, Бразилия, Индия, Китай, Парагвай, Уругвай, Южна Африка и др. от Азия и Северна Африка нямат задължителни изисквания за етикетиране или деклариране наличието на ГМО в продуктите си.

САЩ, Бразилия и Аржентина заедно представляват около 80% от световното производство на ГМ култури. Те се използват основно за износ.

Украйна има неясни закони относно ГМО и в момента прави първи стъпки за синхронизирането му с европейското. В Турция са разрешени следните ГМ фуражи: 4 сорта соеви и 1 царевица. Трябва да се внимава със стоките от тези две страни.

---

Прочетете още:

Генетично модифицираните култури са вредни