ГМО ли е тютюнът на Филип Морис ( Philip Morris ) е въпросът, който трябва да си зададем, след като медиите възторжено оповестиха нахлуването на компанията в България.

Филип Морис Интернационал / Philip Morris International (PMI) / е най-голямата тютюнева компания в света. Повече от 30 години се води дискусия, свързана с използването на генетично модифициран (ГМО) тютюн в нейните продукти. Зад познати марки цигари като Marlboro, Parliament, L&M, Chesterfield, Philip Morris, Bond Street, Muratti, Lark, Next и Red & White се крие история, в която науката, корпоративните интереси и здравето на хората се преплитат по противоречив начин.

Филип Морис ще експериментира с алтернативни сортове тютюн у нас. Експериментът се провежда върху 3 хектара на 3 места около с. Брестовeне, област Разград, от местни тютюнопроизводители – членове на „Национална асоциация на тютюнопроизводителите – 2010“ /НАТ-2010/.

Изпитването ще се наблюдава от г-н Цветан Филев, Председател на НАТ-2010 и екипа на „Сокотаб“ LLC – една от водещите фирми за ориенталски тютюн и партньор на Universal Leaf Tobacco Company , Inc. 

Филип Морис Интернационал (ФМИ) оперира в България чрез дъщерното си дружество Philip Morris Bulgaria, със седалище в София. Компанията е активна в страната от 2006 г. и в момента има около 100 служители .

ГМО тютюнът на Филип Морис

ФМИ е активно ангажирана с изследвания и разработки на генетично модифицирани (ГМО) сортове тютюн въпреки, че конкретните сортове се пазят в тайна.

Още от 90-те години компанията инвестира в разработването на ГМО тютюн . Цел на модификациите: увеличаване на никотина, устойчивост на хербициди и насекоми, увеличаване на добива му с над 40%, по-добър вкус и външен вид.

Макар това да звучи като технологичен напредък, в контекста на тютюневата индустрия тези модификации целят да направят продукта по-пристрастяващ и по-лесен за масово производство.

Скандалът с ГМО тютюна на Филип Морис- сорта Y1

През 90-те години Филип Морис разработва и използва тютюн, известен като сорт Y1 – високоникотинов тютюн, създаден чрез кръстоска и биотехнологична намеса. Той съдържа много повече никотин от традиционния тютюн.

Компанията добавя Y1 в цигарите си, без да информира потребителите, което предизвиква обществено възмущение и намесата на американската Агенция по храните и лекарствата (FDA). В крайна сметка Philip Morris е принудена да преустанови използването му, но случаят остава ключов пример за непрозрачните практики на компанията.

Въпреки всичко дейността на Philip Morris по разработването на ГМО тютюни продължава:

• – Геномно картографиране на тютюна – През 2002 г. ФМИ предоставя $17.5 милиона на Държавния университет на Северна Каролина за картографиране на тютюневия геном, с цел улесняване на бъдещи генетични модификации .

• – Полеви изпитания – Между 2005 и 2008 г. Филип Морис подава 34 заявления за полеви изпитания на ГМО тютюн в САЩ, от които 33 са одобрени. Това е повече от два пъти повече от всяка друга тютюнева компания през този период .

• – Контролиране на канцерогените в тютюна – През 2008 г. учени от Държавния университет на Северна Каролина, финансирани от ФМИ, успешно модифицират тютюневи растения, като елиминират ген, превръщащ никотина в канцерогенния N-нитрозонорникотин (NNN). Резултатите показват шесткратно намаление на NNN и общо 50% намаление на тютюноспецифичните нитрозамини .

Използва ли се ГМО тютюнът на Филип Морис днес?

Според наличните доклади и разследвания, включително тези на Световната здравна организация (СЗО) и Truth Initiative, генно модифицирани сортове тютюн продължават да се използват в индустрията, включително от Филип Морис. В същото време липсва прозрачност – производителите не са задължени да обозначават на етикетите дали използват ГМО тютюн.

Етични и здравни последици

Използването на ГМО тютюн от компании като Филип Морис повдига сериозни етични въпроси. От една страна, се използват научни постижения, за да се създаде продукт, който причинява зависимост и вреди на здравето. От друга, липсата на регулации и прозрачност подкопава правото на потребителите да правят информиран избор.  

Серия разследвания на Ройтерс  за тайните стратегии на Филип Морис, разкриват методичния, дългосрочен план на компанията за подкопаване на общественото здраве и глобалните усилия за борба с тютюнопушенето.  Ройтерс съобщава, че ФМИ се гордее с „армия“ от 600 ръководители по корпоративни въпроси, които се изпращат по целия свят, което я прави една от най-големите корпоративни лобистки сили в света.

Съдебни дела, забрани и протести срещу ФМ

• – САЩ – Делото по RICO
  През 2006 г. федерален съд в САЩ постановява, че ФМИ и други тютюневи компании са нарушили Закона за борба с рекета и корупцията, като умишлено са подвеждали обществеността относно здравните рискове от тютюнопушенето и пристрастяващия характер на никотина. Съдът установява, че компаниите са координирали усилията си за прикриване на вредите от тютюна и са манипулирали съдържанието на никотин в продуктите си.

• – Уругвай – Международен арбитраж
  През 2010 г. ФМИ завежда дело срещу Уругвай в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, твърдейки, че строгите анти-тютюневи закони на страната нарушават инвестиционните права на компанията. През 2016 г. арбитражният съд отхвърля иска на ФМИ и постановява, че Уругвай има право да прилага мерки за защита на общественото здраве.

• – Казахстан – Обвинения в детски труд
  Според разследване на Der Spiegel от 2010 г., Philip Morris International Inc. е  използвала детски труд при отглеждането на тютюн в Казахстан, което води до международна критика и номинация за наградата „Public Eye“ за безотговорно корпоративно поведение.

• – Латинска Америка и САЩ – Работнически протести
  През 2021 г. работници и активисти в Колумбия, Мексико и Ню Йорк организират протести срещу ФМИ, обвинявайки компанията в антиработнически практики и нарушаване на трудовите права.

• – САЩ – Антитръстов иск срещу Swedish Match
  През 2024 г. Swedish Match, дъщерна компания на ФМИ, е изправена пред антитръстов иск в САЩ, обвинена в монополизиране на пазара на никотинови пликчета и изтласкване на конкуренцията. Искът твърди, че компанията е нарушила антитръстовите закони, като е елиминирала конкуренти и е установила монополна позиция.

• – Канада – Колективен иск
  През 2025 г. канадски съд одобрява споразумение на стойност 23 милиарда канадски долара за уреждане на дългогодишни съдебни дела срещу ФМИ и други тютюневи компании. Исковете твърдят, че компаниите са знаели за здравните рискове от тютюнопушенето, но не са предупредили потребителите. Споразумението включва изплащане на компенсации на около 100 000 засегнати лица.

Вредите от ГМО

Генетично модифицираните култури са вредни за околната среда

Вятърът, птиците и насекомите разнасят ГМО на големи разстояния и заразяват огромни площи. ГМ семена са открити във ферми в САЩ, където никога не са били използвани. Разбира се, това не се признава открито от компаниите, които използват генетично модифицирани семена.

Замърсяват почвите и екосистемите

Пестицидите, използвани за обработка на ГМО, влияят на естетвените почвени бактерии и общата плодородност на почвата. Над 80 процента от всички ГМ култури, са проектирани за устойчивост към хербициди. В резултат на това употребата на токсични хербициди като Roundup се е увеличила 15 пъти след въвеждането на ГМО.

Създават на устойчиви вредители и плевели

Използването на химикали от вида на глифозат / Roundup на Монсанто / и други подобни провокира развитието на „устойчиви“ ГМ организми, които не могат да бъдат контролирани. В близост до нивите, в които се отглеждат ГМО култури се появяват огромни плевели, които не се поддават на обработка с традиционните химикали.

ГМО са забранени в България

„Законът за генетично модифицирани организми забранява освобождаването на ГМО в околната среда и тяхното отглеждане в България„

Въпреки това в него има „вратички“, които могат да бъдат използвани.

Независимо дали тютюнът е ГМО или не, самият продукт съдържа над 7000 химични вещества, от които поне 70 са канцерогенни. Генетичната модификация само добавя нов пласт на сложност и потенциален риск. Историята на Philip Morris и неговия ГМО тютюн е пример за това как технологиите могат да бъдат използвани в услуга на индустрии, които не поставят здравето на хората на първо място.

---

Прочетете също:

– Генетично модифицираните култури са вредни

– Как да се предпазим от ГМО?