Интуицията- последни научни доказателства за съществуванито й. Интуитивното възприятие е общопризнато като играещо важна роля в творчеството, духовния растеж, бизнеса, ученето, медицинската диагностика, лечението и цялостното благополучие.

Въпреки финото си присъствие в индивидуалния и колективния живот, тя е слабо проучена и остава научна загадка.

Дилемата за интуицията (дали се основава на паметта за минали преживявания или включва възприятие за нещо отделно в пространството или напред във времето) е сравнима в много отношения с дилемата на квантовата физиката в началото на ХХ век. Редица „аномални“ експерименти в квантовата физика демонстрираха, че субатомният свят е област, в която има мигновена „комуникация“ между частици, разделени на огромно разстояние.

Способността за обработка на информация за отдалечени събития изглежда е свойство на всяка физическа и биологична организация и вероятно се дължи на нелокална комуникация чрез кохерентни трептения в енергийното поле, което свързва всичко във Вселената. [ 1 ]

Чрез експеримента с „двойния процеп“ физиците са доказали, че субатомните частици (фотони) се държат така, сякаш „знаят“ резултата от бъдещи събития, преди тези събития действително да се случат. [ 2 ]

Идеята, че интуитивното възприятие е изцяло функция на подсъзнанието, което се обръща към забравен предишен опит, беше оспорена от няколко скорошни проучвания. Чрез строги експериментални методи, тези проучвания показаха, че тялото реагира на бъдещ емоционално възбуждащ стимул 4 до 7 секунди преди да го изпита. [ 3 ]

Разбирайки това, учените от калифорнийския институт HeartMath провеждат революционно изследване на интуицията. Те разглеждат интуицията като процес, чрез който информация, обикновено извън обхвата на когнитивните процеси, се усеща и възприема в тялото и ума като знание или чувство за нещо далечно, което предстои да се случи. [ 4 ]

Интуицията- последни научни доказателства: Електрофизиологични изследвания

Скорошни изследвания в неврокардиологията установяват, че сърцето е сетивен орган и център за кодиране и обработка на информация с обширна вътрешна нервна система, което му позволява да учи, запомня и взема функционални решения независимо от главния мозък.

Проучването на института HeartMath включва допълнителни измервания на мозъчната и сърдечната активност, с цел да се определи къде и кога в мозъка и тялото е регистрирана и обработена информация за бъдещото събитие.

Изследването е извършено върху мъже и жени на възраст от 28 до 56 години. На монитор пред всеки участник са показвани различни видове емоционално стимулиращи снимки. Участниците са инструктирани да натискат бутона на мишката, когато са готови да започнат всяко изпитание. След „натискане на бутон“ мониторът остава празен за 6 секунди, след което компютърът произволно избира снимка и я показва за 3 секунди.

Чрез подходяща апаратура по време на есперимента са изследвани: нивото на кожна проводимост, вариабилността на сърдечната честота (забавяния/ускорения от удар до удар) и изменението на кортикални събития и потенциал, предизвикан от сърдечния ритъм.

Интуицията- последни научни доказателства от това изследване:

Сърцето първо обработва интуитивната информация

1. Сърцето и мозъкът получават и реагират на интуитивната информация

Предвид широкото участие на сърцето в толкова много различни психофизиологични функции и системи, не е толкова изненадващо, че сърцето участва и в обработката на интуитивната информация.

2. Сърцето получава интуитивна информация преди мозъка

Макар и сърцето и мозъкът да са пряко ангажирани, има доказателства, че сърцето получава интуитивна информация преди мозъка. Това означава, че възприемането на итуитивна информация не е локализирано само в мозъка, а е системен процес, включващ сърцето и мозъка, и дори тялото като цяло.

3. Сърцето изпраща интуитивна информация към мозъка

Неврофизиологичните данни показват, че аферентният изход от сърцето и сърдечно-съдовата система (изходящи сигнали от органите към централната нервна система) влияе върху обработката на сетивната информация. Сърдечната дейност модулира широк спектър от процеси, като зрително възприятие, време за реакция, възприятие за болка, електрокортикална активност и когнитивни функции. Сърцето влияе на различни аспекти на сензорната обработка от мозъка и затова също влияе на интуитивното възприятие.

Откритието, че сърцето участва в интуитивното възприятие е изненадващо, но в почти всички човешки култури, древни и съвременни, сърцето се е разглеждало като канал към източник на информация и мъдрост отвъд нормалното осъзнаване.

Айнщайн отдавна е разбрал, че „само интуицията, основана на симпатично разбиране, може да доведе до нови открития… ежедневните усилия не идват от умишлено намерение или програма, а директно от сърцето“.

Много учени считат, че тези явления са достойни за щателно изследване. Те вярват, че подобно интуитивно възприятие включва връзката на тялото с поле от информация отвъд нормалното съзнателно осъзнаване.

Това откритие дава убедително доказателство, че интуитивните процеси включват достъп на тялото до поле от информация, което не е ограничено от пространството и времето. Това доказва, че тялото осъществява достъп до поле от потенциална енергия, което съществува като домейн, в което информацията за „бъдещи“ събития е вълново съхранена.

Тази концепция за взаимодействието между енергийните вълнови форми на „всяка“ честота осигурява мост за обработка на информация между материалното и квантовото ниво.

1. Bohm and Hiley, 1993 г.; Laszlo, 1995 г.; Nadeau and Kafatos, 1999 г.; Bekenstein, 2003 г.
2. Penrose, 1989 г.; Aczel, 2002 г.
3. Bierman, 2000 г.; Radin, 2003 г.; Spottiswoode and May, 2003 г.
4. McCraty et al., 2004 г.

---

Прочетете също:

– Сърцето има собствен „мозък“

– Енергийният обмен между хората

– Джо Диспенза променя разбирането за връзката разум – тяло

– Емоционален баланс и здраве