Страхът ни контролира и политиците го обичат, защото е една от най-мощните човешки емоции. Той е закодиран в нас от милиони години- първичен механизъм за оцеляване, който ни предпазва от опасности.

В съвременния свят, където реалните заплахи често се заменят с хроничен стрес, информационно претоварване, манипулиране и социален натиск, страхът се превръща в скрит враг на нашето психическо и физическо здраве. В свят, където заплахите рядко са диви животни, страхът се е превърнал в сложен психологически и политически инструмент. Той може да ни парализира, да изкриви реалността и най-важно- да ни направи податливи на манипулация.

Невронауката за страха: какво се случва в мозъка ни?

Когато усетим заплаха (реална или въображаема), мозъкът ни активира амигдалата (amygdala)- малка, бадемовидна структура, отговорна за обработката на заплахите, страха и други емоции. Това задейства верига от реакции, известна като „бори се или бягай“:

1. Хормонална буря: Надбъбречната жлеза изпуска адреналин и кортизол.
2. Физиологични промени: Сърцето бие по-бързо, кръвното налягане се повишава, за да достави повече кислород до мускулите. Зрението и слухът се изострят, а храносмилането се забавя.
3. Когнитивен ефект: Мозъчната активност се пренасочва от дългосрочното планиране и сложното мислене към незабавното оцеляване. Това намалява способността ни за рационален анализ и вземане на разумни решения.

В дългосрочен план, хроничният страх, причинен от несигурна обстановка, заплахи от насилие или постоянен стрес, може да има сериозни последици за здравето:

• – Нарушаване на имунната система: Високите нива на кортизол потискат имунните реакции, правейки ни по-податливи на инфекции.
• – Сърдечно-съдови проблеми: Постоянно повишено кръвно налягане и сърдечен ритъм увеличават риска от инфаркт и инсулт.
• – Психически разстройства: Хроничният страх е основен двигател на безсъние, тревожност, паник атаки и депресия.
• – Умора и изтощение: Поддържането на тялото в постоянно състояние на тревога е изтощително. [ 1 ]

Но не всеки страх е еднакъв. Учените го разделят на два вида:

• – Адаптивен страх– помага ни да оцелеем. Например, да спрем рязко на пешеходна пътека, когато видим кола да приближава.
• – Неадаптивен страх- хроничен, ирационален или непропорционален на реалната заплаха. Това е страхът, който разрушава качеството на живот- страх от провал, отхвърляне, промяна или дори от самия страх.

Страхът е политическото оръжие

Страхът е не само индивидуално преживяване- той е колективен механизъм, който движи обществата. Ето защо страхът е толкова примамлив инструмент за политиците и медиите. Страхът ни контролира и политиците го обичат защото когато хората са уплашени, те са:

• – По-послушни: Желанието за сигурност и ред надделява над желанието за свобода и индивидуалност.
• – По-малко критични: Намалената способност за сложно мислене ги прави по-склонни да приемат прости, категорични решения и да следват авторитетни фигури, които предлагат бързи решения.
• – По-податливи на „Ние срещу Тях“: Страхът насочва вниманието към външни заплахи, което спомага за създаването на образа на „другия“- имигрант, етническа група, политическа партия като отговорен за проблемите. Това често води до ксенофобия или агресия към различните.
• – Обединяват се на групи около общи ценности и лидери.
• – Мобилизират се– например при заплаха от война, пандемия или икономическа криза, страхът често предхожда бързи политически решения.

Техники на манипулация чрез страх

1. Създаване на външен враг: Постоянното акцентиране върху заплаха от друга държава, терористична група или „вълна“ от мигранти, които идват да отнемат ресурси.
2. Катастрофизиране: Представянето на сложни проблеми (икономически спад, климатични промени) като незабавна и необратима катастрофа, ако конкретната политика не бъде приета.
3. Култивиране на социален страх: Насочване на страха не само към външни заплахи, но и към вътрешни „предатели“ или съграждани с различни възгледи, което разрушава социалното единство и доверие.
4. Повторение на прост, емоционален език: Фрази като „Това е правилния път“, „Ние сме в опасност“, „Само аз мога да ви защитя“ се въртят постоянно, за да закрепят емоционалния отговор, без да навлизат в сложни детайли.

Този феномен е добре изследван в политическата психология и комуникациите. Прочутият експеримент на Алберт Е. Дънлофски показва как политическата реклама, използваща емоционално заплашителни образи, активира амигдалата и влияе на политическите предпочитания. [ 2 ]

Страхът ни контролира и политиците го обичат, медиите- много

„Светът е опасно място“

Постоянното излагане на негативни новини- престъпления, катастрофи, войни създава илюзия, че светът е по-опасен, отколкото е всъщност. Този ефект, известен като Mean World Syndrome, засилва тревожността и усещането за безпомощност. [ 3 ]

Страхът като инструмент за контрол

Медиите и политическите елити често използват страховите наративи за постигане на конкретни цели:

• – Страхова пропаганда– преувеличаване на заплахи за увеличаване на гледаемост, тиражи или политическа подкрепа. [ 4 ]
• – Морална паника– масова истерия, провокирана от отделни събития, която води до прибързани политики.
• – Елитна паника– умишлено насочване на вниманието към изкуствени заплахи, за да се отвлече вниманието от реални социални проблеми. [ 5 ]

Алгоритми и дигитално усилване на страха

Социалните мрежи допълнително подсилват страха чрез алгоритми, които популяризират съдържание, предизвикващо силни емоции: гняв, тревога, възмущение. Така възникват ехо-камери, които усилват страховете и поляризират обществото

Как да се защитим от страха и манипулациите на политиците?

Съзнанието е първата стъпка към устойчивост. Ето как да си върнем контрола:

1. Разпознайте езика на страха: Бъдете критични към послания, които целят да ви накарат да се почувствате безсилни и уплашени, без да предлагат конкретни, доказуеми решения.
2. Търсете множество източници: Не се доверявайте на една-единствена медия или политик за информация.
3. Развивайте критично мислене– особено при новини с емоционален заряд.
4. Задавайте критични въпроси: „Кой има полза от това да се чувствам уплашен?“, „Какви са доказателствата за тази заплаха?“, „Каква е истинската честота на това събитие?“.
5. Фокусирайте се върху решенията, а не само върху проблема: Здравомислещите лидери и медии предлагат планове, а не само паникьосват. Отхвърляйте реторика, която коментира само проблема.
6. Намалете времето, прекарано в новинарски и социални платформи !
7. Поддържайте спокойствие чрез дишане, медитация и физическа активност.

Страхът е част от човешката природа, но не трябва да бъде наш владетел. Като разберем неговата сила и механизмите, с които се манипулира, можем да вземаме по-информирани и рационални решения- както за собствения си живот, така и за бъдещето на обществото. В свят, където информационният поток непрекъснато ни залива и усилва емоциите ни, осъзнатостта и критичното мислене са най-добрият щит срещу манипулацията.

1. Harvard Health Publishing
2. University of Chicago Press
3. Verywell Mind
4. Wikipedia – Fearmongering
5. Psychology Today

Сайтовете са посетени на 1.09.2025 г

---

Прочетете още:

– Енергийният обмен между хората

– Емоционален баланс и здраве

– Електромагнитните вълни на мозъка