„Лепенето на етикети“ в политиката е комуникационна техника, при която на човек, група или идея се приписва кратка, негативна характеристика– „етикет“.

„Лепенето на етикети“ в политиката (на английски labeling, name-calling) е една от най-древните и евтини, но мощни техники на политическата и медийната манипулация. Вместо да се води аргументиран дебат, просто се прикачва кратък негативен образ (етикет) върху личност, група хора, партия или идея така, че слушателите да реагират емоционално и да не изпитват нужда от допълнително критично мислене.

Етикетът действа като „мисловна шина“- намалява сложността, опростява и блокира дискусията за търсене на истината. Той не трябва да е верен- достатъчно е да бъде убедителен емоционално.

Лепенето на етикети- пропаганда и манипулация

Пропаганда и комуникация с цел влияние

• – Пропагандата е комуникация, умишлено насочена да влияе върху нагласите, убежденията и поведението на аудиторията, често чрез емоционални и символични средства.
• – Тя не винаги е лъжлива- често се опира на частична истина, комбинирана със селекция, изваждане от контекст, преувеличаване или внушения.
• – В съвременната медийна среда манипулацията и пропагандата често се сливат: чрез избор на кадри, заглавия, повторения, премълчавания, насочване на внимание и т.н. [ 1 ]

Изследователите за „етикетирането“

В теорията на пропагандните техники лепенето на етикети „name calling“ е класически подход: прикрепяне на негативна дума (например „корумпиран“, „предател“, „конспиратор“) към опонент, без необходимите доказателства за това. Принципът е: вместо да обориш теза, просто я деградираш чрез негативен образ. [ 2 ]

В германската публикация за техники на пропаганда се разглежда „Labeling / Etikettierung“ като манипулативна техника, при която се маркира противник с клишета (например „елита“, „тревожен мислител“, „конспиратор“) за да се ускори негативна реакция.

В теоретични трудове се подчертава, че една от силите на пропагандата и етикетирането е именно в емоционалната зареденост и в способността да отключва страх, отрицание и агресия, което засенчва рационалния дебат. [ 3 ]

Лепенето на етикети в политиката

Дискредитация и персонални атаки

Политик или политическа партия могат да бъде етикетирана като „корумпирани“, „русофилски“, „слуги на чужди интереси“- дори без конкретни доказателства. Целта е да се съсипе общественото доверие дори преди да се е задала тема на дебат.

Поляризация: „ние – те“

Лепенето на етикети има силно поляризиращо действие: когато някого наричаш „предател“ или „враг“, той вече не е част от „нашата група“. Това укрепва груповата идентичност чрез противопоставяне.

Отклоняване от темата (red herring / straw man)

Когато темата е неудобна (корупция, некомпетентност и др.), се изместват вниманието и фокусът върху „етикета“.

Насаждане на „усещането за враг“

Постоянното повтаряне на етикети създава усещане, че някой „вреден“, „външен фактор“, „работи срещу народа“ и това мобилизира част от избирателите.
В друга пропагандна стратегия например се използва концепцията „firehose of falsehood“ (буквално: „маркуч, пръскащ лъжи“)- масова, непрекъсната и разнообразна атака отвсякъде, която обърква, уморява и демотивира проверката на фактите.

Подготвителни стъпки към легитимация на репресивни мерки

Ако някой бъде представян като „враг на нацията“, „терорист“, „предател“, това може да бъде използвано като оправдание за ограничаване на правата му: цензура, разследване, съдебни санкции и др.

Лепенето на етикети в медиите

Медиите, особено тези с политически наклонности или финансово влияние, често подкрепят или усилват етикетите чрез:

Заглавия и водещи фрази– кратък, драматичен етикет се подчертава в заглавията, защото привлича вниманието.

Фрейминг и избор на контекст– една личност може да бъде постепенно изграждана чрез постоянен избор на негативни елементи в нейната биография.

Повторение– колкото по-често се повтаря етикет (например в различни материали), толкова по-нормален и възприеман като истина става той.

Подсказване чрез визуали– цветови кодове, монтаж, карикатури, образи, които визуално подкрепят етикета.

Клауза: „всички го казват“– „всички критици го наричат …“- дава привидна тежест на етикета.

Отсъствие на противоаргументи– ако някой се опита да се защити, медийната рамка може да го представи като „отмъщание“, „отрицание“, „опит да избяга от отговорност“.

Лепенето на етикети в политиката- влияние върху обществото

Психология, когнитивни механизми, уязвимости

1. Къси пътища (cognitive shortcuts)– мозъкът избира етикета като лесен начин да категоризира и реагира, вместо да анализира детайлите.
2. Емоционални реакции – страх, омраза, отвращение, подозрение се отключват по-лесно от рационални преценки. Етикетът отключва този емоционален отговор.
3. Ефект на повтарянето (repeated statement effect) – ако една фраза се чува многократно, дори ако е неверна, тя започва да се възприема като истина.
4. Конформност и социално доказателство – ако виждаме, че „всички казват“ този човек е „корумпиран“, ние сме по-склонни да приемем, за да се впишем в мнозинството.
5. Изкривяване на информационната среда (filter bubbles / echo chambers) – хората консумират информация, която потвърждава техните убеждения; етикетиране засилва това разделение.

Социално и обществено въздействие

1. Отнема се дебатът за съдържанието
   Вместо да се оспорват политики, програми или факти, се оспорват личности. Темата бива подменена.
2. Поляризация и раздробяване на обществото
   Разделението „ние срещу тях“ се засилва, диалогът изчезва, доверието се ерозира.
3. Влошаване на медийната среда и медийната грамотност
   Когато медиите използват етикети, критичната публика става по-малка, защото хората се пречупват под натиска на образите. В България се говори, че медийната среда е загубила критичност, а дезинформацията и пропагандата „изтриват навици за критично мислене“. [ 4 ]
4. Укрепване на авторитарни тенденции
   Ако „опонентите“ се маркерират като „врагове на нацията“ или „предатели“, това може да служи като легитимация за репресивни мерки, законодателни ограничения, цензура.
5. Увеличаване на конспиративното мислене
   Когато някой етикетиран като „конспиратор“ или „зависим“, това лесно се подхранва от социални мрежи и допълнителни теории. Изследване твърди, че в България над 50 % от хората вярват в конспиративни теории, което означава, че средата е плодородна за етикети и внушения. [ 5 ]
6. В българския контекст медийният мониторинг често отбелязва, че политическите медии използват разнообразни подходи на очерняне, дискредитиране и поставяне на етикети.

„Лепенето на етикети“ е изключително мощен инструмент на политическата и медийната манипулация. То опростява, поляризира и препятства дебата за намиране на истината. То придобива огромна сила, особено ако масово се използва от политически актьори, медии и социални платформи.

За да се предпазим, трябва да развиваме критично мислене, медийна грамотност и навика да питаме „къде е фактът?“ вместо да приемаме етикета като истина.

1. Academy of Marketing Studies Journal
2. Cuesta College
3. Academy of Marketing Studies Journal
4. webshelf.eu
5. Bloomberg

Сайтовете са посетени на 6.10.2025 г.

---

Прочетете също:

– Страхът ни контролира и политиците го обичат

– Четенето на книги и науката за ползите от него

– Критики към структурата на Европейския Съюз