Общоевропейските цeнности- как се спазват?
Общоевропейските цeнности са описани в Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския Съюз. Кои са те и как на практика се спазват?

Кои са Общоевропейските цeнности?
Основни ценности според Договора за Европейския съюз (ЕС) (Лисабонски договор, чл. 2) са:
- – Уважение към човешкото достойнство: Човешкото достойнство е неприкосновено. То трябва да бъде уважавано, защитено и представлява истинската основа на основните права.
- – Свобода: свобода на мисълта, религия, изразяване, събрания, свободно придвижване и пребиваване в ЕС, зачитането на личния живот, изразяване на мнение и информация.
- – Демокрация: основава се на представителната демокрация. Всеки гражданин има политически права. Всеки пълнолетен гражданин има право да се кандидатира и да гласува на избори за Европейски парламент, да се кандидатира и да гласува в страната на пребиваване или в страната си на произход.
- – Равенство: равни права за всички граждани пред закона, равенство между жените и мъжете във всички области, равно заплащане за равен труд.
- – Върховенство на закона: всичко, което ЕС прави, се основава на договори, доброволно и демократично договорени от държавите от ЕС. Законът и справедливостта се поддържат от независима съдебна система. Държавите от ЕС предоставят окончателната юрисдикция на Европейския съд – неговите решения трябва да се спазват от всички.
- – Човешки права (включително правата на малцинствата): свобода от дискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, правото на защита на личните данни и правото на достъп до правосъдие. [ 1 ]
Тези ценности са формулирани и подкрепени от Европейската Харта за основните права и имат конституционен характер за ЕС.
Кой и как не спазва Общоевропейските цeнности?
Основните критики към работата на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП), са пряко свързани със спазването и прилагането на общоевропейските ценности като прозрачност, върховенство на закона, демокрация и правата на човека.
Критики към Европейската комисия (ЕК)

1. Двойни стандарти и липса на вътрешен контрол
Доклад на CEU показва, че ЕК не прилага същите правни и етични стандарти към себе си, които изисква от държавите членки. Структурна слабост при отчетността и прекалено политизирани решения подкопават нейния авторитет. [ 2 ]
2. „Pfizergate“ и прозрачност
През 2025 г. президентът на Комисията- Урсула фон дер Лайен е критикувана за отказ да публикува текстови съобщения по време на преговори за ваксини въпреки, че има съдебно решение на Европейския съд за това.
Тя е водила тайни преговори чрез SMS- си с директора на Pfizer за закупуване на 1.8 милиарда дози ваксини срещу COVID-19 на стойност 35 милиарда евро. Тези съобщения били изтрити и не са предоставени на обществеността, което предизвика обвинения в непрозрачност и корупция.
Обвинението срещу нея е за „намеса в публични функции, унищожаване на SMS, корупция и конфликт на интереси“. Това доведе до вот на недоверие от страна на Европарламента, поради нарушаване на принципите за доброто управление и отчетността. [ 3 ]
3. Нарушаване на Върховенството на закона
Урсула фон дер Лайен е остро критикувана, че използва пропуски и „вратички“ в регламента на ЕС за да налага свои авторитарни решения, заобикаляйки Европейския парламент.
4. Финализиране и мониторинг на докладите за върховенството на закона
ЕК е критикувана за прекалено позитивния тон в ежегодните си доклади, който омаловажава изпълнението на препоръките в тях. Истински изпълнени са едва около 19% от препоръките. [ 4 ]
Не е ясно как тези доклади се свързват с механизми за натиск или санкции. Липсва ясна логика при прилагането на по-нататъшни действия.
5. Бавна реакция при системни нарушения
От 2012 г. насам ЕК е подала само 8 процедури към Съда на ЕС за нарушения, а реалните действия за съдебна независимост и върховенство на закона са ограничени и бавни, особено по делата към самата нея („Pfizergate“), а и за Холандия, Гърция, Полша и Унгария. [ 5 ]
Критики към Европейския парламент (ЕП)

1. Корупционни скандали: „Caviar diplomacy“ и „Qatargate“
ЕП е критикуван за слабите етични стандарти: случаи като „Qatargate“ (влияние от Катар) и „Caviar diplomacy“ (от Азербайджан) разкриват сериозни структурни слабости и податливост на влияние чрез подаръци и лобиране. [ 6 ]
„Caviar Diplomacy“ (Хайверена дипломация) е термин, описващ продължителна и системна кампания на Азербайджан за купуване на влияние в Съвета на Европа (СЕ). Целта е била да се подобри международният имидж на страната и да се избегне критика за неспазване на човешките права и авторитарния режим.
До 2017 г. Азербайджанското правителство е изпратило над 2,9 милиарда долара през фиктивни компании и сметки, за да плаща на европейски политици и лобисти.
През 2020 г. Катар и Мароко са използвали агенти и лобистки групи, за да купят влиянието на високопоставени служители в Европейския парламент. Целта е била да се осигурят положителни решения и доклади, свързани с трудовото право (Катар) и Западна Сахара (Мароко).
Експерти описват ЕП като „най-слабото звено в системата на интегритет“ на ЕС. [ 7 ]
2. Недостатъчна представителност и демократичен дефицит
Критики за ниско ниво на расово разнообразие сред евродепутатите- само 4.3 %, въпреки че 10 % от населението принадлежи към расови и етнически малцинства. Това създава демократичен дефицит и отслабва чувството за легитимност на институцията.
Младите хора също се чувстват дистанцирани от ЕС- ниска избирателна активност и усещане за бюрократичност и недостатъчно участие на гражданите. [ 8 ]
3. Ограничена законодателна инициатива
ЕП има слаб контрол в законодателния процес- само ЕК има право да инициира законодателство. Правото на ЕП да предлага законодателни инициативи (локални процедури) е юридически необвързано и често игнорирано от Европейската Комисия.
В Брюксел има над 2500 организации с над 15000 души въсокоплатени лобисти, които се стремят да подкупят политиците за да вземат решения в полза на глобалистите и ущърб на европейските граждани. [ 9 ]
За заключение може да се отбележи, че тези, които трябва да гарантират спазването на Общоевропейските цeнности- Европейската Комисия и Европейския Парламент, най-често ги нарушават.
- ЕС- Цели и ценности
- Brussels Signal
- Financial Times
- The Guardianliberties.eu
- Heinrich Böll
- Wikipedia+1
- The Guardian
- ARTE Dokumentation The Brussels Business- Wer regiert die EU wirklich?
Сайтовете са посетени на 26.08.2025 г.
Прочетете също:
– Урсула фон дер Лайен предаде Европейския Съюз
Вашите данни ще бъдат защитени съгласно GDPR.