Барутът и синтетичните експлозиви ще отровят България завинаги, след изграждането на завода в Сопот. Първо ще се простим с „Долината на розите“, после с Тракийската низина и с цялата Южна България. Вижте как и защо!

Българското правителство с „гордост“ оповести, че се е договорило с германо- американския военен консорциум „Райнметал“ за изграждането на заводи за „барут“ в гр. Сопот. Забравиха да отбележат, че под „барут“ разбират и синтетични експлозиви. Скриха също, че 3 други държави са отказали предложението на „Райнметал“ и, че това са химически заводи с огромна вреда за околната среда и човешкото здраве.

Какви са договорките:

1. България да инвестира около 500 млн. евро, за които ще вземе заем, който ще плащаме 35 години.
2. „Съотношението на собствеността е 51% за „Райнметал“ към 49% за българското предприятие„, обясни министър Запрянов.  
3. В новия завод ще бъдат открити 1000 нови работни места.

„Оръжията са гаранция, че няма да има война. Политиката, която НАТО и България като член поддържат, е на сдържане и отбрана. За да има сдържане, трябва да има военен потенциал– агресорът да знае, че няма да остане ненаказан, ако започне действия срещу която и да е държава членка на НАТО. ”, изрече поредната нелепост министър Запрянов.

Как се произвежда барут

Висококачественият черен барут е прецизна комбинация от три ключови компонента, всеки от които играе важна роля в химичната реакция на горене:

• – Селитра (калиев нитрат) – окислител, който осигурява кислорода, необходим за изгарянето. Източник: произвежда се синтетично чрез индустриални химически процеси
• – Дървени въглища – горивната съставка, която „храни“ пламъка. Източник: Произвежда се чрез пиролиза (нагряване в отсъствието на кислород) на специфични дървета като черна елша, зърнастец или върба.
• – Сяра – ускорител, който понижава температурата на запалване и прави реакцията по-стабилна. Източник: Добива се от вулканични находища и геоложки формации по целия свят.

При по-новия бездимен барут, се използват съединения на нитроцелулозата.

Въздействие върху околната среда: дългосрочно замърсяване

Барутът и синтетичните експлозиви ще отровят България защото вредата им върху околната среда е огромна и дълготрайна, главно поради свойствата на техните съставки:

1. Извличане и ресурси

• – Селитрата (калиев нитрат), сярата и активния въглен са свързани с екологични щети:
  • Обезлесяване– въгленът изисква изсичане на дървета, унищожавайки местообитания и намалявайки биологичното разнообразие.
  • Селитра и сяра– добивът и преработката изискват големи аграрни и индустриални операции, които натоварват почвите и водоемите. [ 1 ]

2. Замърсяване – въздух, вода, почва

• – При смесването, сушенето и обработката на барут се отделят прахови частици и токсични газове, които замърсяват въздуха и причиняват респираторни заболявания в близките райони.
• – Отпадните води от заводите носят нитрати, сулфати и други отровни вещества в подпочвените води и реки– вредни за водната фауна и качеството на питейната вода. [ 2 ]
• – Отлагания в почвата нарушават нейното плодородие и довеждат до дългосрочно разрушение на екосистемите.

3. Унищожение на екосистеми и биоразнообразие

• – Добивът на въглен и селитра води до деградация на почвата, загуба на растителност и нарушаване на баланса в екосистемите.
• – В индустриални райони се наблюдават проблеми с възстановяването на биоразнообразието и намаляване на продуктивността на земеделски земи. [ 3 ]

Как се произвеждат синтетични взривни вещества

Синтетичните взривни вещества (т.нар. високи експлозиви) са различни от барута, защото се произвеждат чрез химичен синтез. Това носи опасни екологични последствия. Най-известните синтетични експлозиви са:

• – ТNT (тринитротолуол) – получава се чрез нитриране на толуол със смес от концентрирана азотна и сярна киселина. Процес: Толуенът (от петрола) се подлага на нитрация в три последователни етапа. Третият етап е особено критичен и опасен. [ 4 ]
• – RDX (циклонит, „Hexogen“) – произвежда се от хексамин, който се обработва с азотна киселина. Процес: Произвежда се чрез нитрация на хексамин (съединение, получено от амоняк и формалдехид). [ 5 ]
• – HMX (октоген) – подобен на RDX, но по-мощен. Процес: Процесът не е чист и представлява смесване на HMX и RDX. За да се получи чист HMX, тази смес трябва да бъде разделена, чрез разтворители като ацетон или циклогексанон. Има опасност от изтичане на реакцията и катастрофална експлозия.
• – PETN (пентаеритритол тетранитрат) – синтезира се чрез нитриране на пентаеритритол. Процес: Получава се от реакция на ацеталдехид и формалдехид в присъствието на основа. PETN се утаява като кристален прах в голямо количество вода. Мие се многократно с вода и сода бикарбонат, след което се суши. [ 6 ]
• – Нитроглицерин – получава се чрез реакция на глицерин с азотна и сярна киселина. Процес:  Нитрация на трите хидроксилни групи на глицерина. Сярна и азотна киселина се смесват за образуване на нитрационна смес и се добавя глицерина. Мие с топла вода и разтвор на сода. Този процес е изключително опасен, тъй като при разбъркване може да се създаде статично електричество или триене, което да го детонира.
  

Преходът от черния барут към синтетичните взривни вещества доведе до експлозивна мощ, сравнима с ядрената. Тази технология е крайно опасна за околната среда. Производствените процеси генерират някои от най-упоритите и токсични замърсители, чието въздействие продължава дълго след като заводите бъдат затворени.

Екологични щети от производството на синтетични взривни вещества

1. Замърсяване на водите

Това е най-значимият проблем. Производствените отпадъчни води са изключително опасни:

• Нитрати и нитрити: Отпадъците от процесите на нитрация са богати на тези съединения. Те причиняват евтрофикация в реки и езера, водеща до „зони на смъртта“ без кислород.
• Органични нитросъединения: Промишлените отпадъци съдържат остатъци от самите взривни вещества (TNT, RDX) и техните междинни продукти. Тези съединения са устойчиви, токсични и канцерогенни. Те проникват в подпочвените води и ги отравят.
• Киселинни отпадъци: Използваната сярна и азотна киселина трудно могат да бъдат неутрализирани или рециклирани. Изхвърлянето им води до отравяне на водните източници, убиване на живота в тях и увреждане на екосистемите. [ 7 ]

2. Замърсяване на почвата

Производствените площадки и изпитателните полигони са сериозно замърсени.

• Трудно разградими замърсители: Съединения като TNT и RDX са упорити органични замърсители. Те не се разграждат лесно в почвата и замърсяват подпочвените води за десетилетия. Почвите около фабриките често стават „червени“ или „жълти“ земи, тъй като абсорбират остатъци от нитро-съединения.
• Токсичност за почвената микрофлора: Тези химикали са токсични за бактерии, гъби и растения и по този начин унищожават естествената екосистема на почвата и правят терена безплоден. [ 8 ]

3. Замърсяване на въздуха

• Емисии на летливи органични съединения (VOC): Предизвикват образуването на смог и вредят на здравето. Те довеждат до озоново замърсяване.
• Емисии на азотни оксиди (NOx): Процесите на нитрация и производството на азотна киселина могат да отделят NOx, който допринася за замърсяване на въздуха и киселинните дъждове.

4. Обработка на отпадъци и рекултивация

• Обезвреждането на стари взривни вещества е изключително сложно и скъпо. Опциите включват incineration (която също е екологично вредна) или биологично разграждане с помощта на специализирани бактерии, което е бавно.
• Рекултивацията на „суперфондови обекти“ (напр. бивши военни заводи като завода „Радейт“ в Арканзас, САЩ) струва на правителствата милиарди долари. Тези обекти имат силно замърсена почва и подпочвени води, изискващи изкопаване, преработка и дългосрочно наблюдение.

5. Здравни рискове за работниците

• Хронично излагане на TNT води до анемия, увреждане на черния дроб и кожата („жълто лице“);
• Нитроглицеринът причинява съдови проблеми („Monday disease“ – работниците страдат от главоболие в началото на седмицата, когато се връщат на работа, след почивка).

Критики към „Райнметал“ в Германия

В Германия „Райнметал“ е многократно критикуван за това, че изхвърля токсични отпадни води в Балтийско море. След дълги години на обществен натиск, ръководството му се е обърнало към водещи специалисти от Скандинавия, които да намерят технология за пречистване на токсичните отпадни води.

Производството на барут и синтетични експозиви е една от най-вредните за околната среда и здравето на хората. Производствените процеси генерират най-трайните и токсични замърсители, чието въздействие може да продължи дълго след като заводите бъдат затворени. Подпочвените води и близките водоизточници (реки, езера, язовири) са замърсени за десетилетия напред и не могат да бъдат използвани за питейни и битови нужди.

Барутът и синтетичните експлозиви ще отровят България. Сигурно затова германските ни „приятели“ от ЕС и НАТО ще изграждат заводите у нас, а не в Германия или в друга европейска държава. Браво на „българските политици“!

1. The Insurance Universe
2. All Military
3. Wikipedia
4. ScienceDirect – TNT Production and Properties
5. PubChem – RDX Compound Summary
6. PubChem – PETN Compound Summary
7. NPH Online Library
8. PubMed

Сайтовете са посетени на 8.09.2025 г.

---

Прочетете също:

– Големите корпорации замърсяват въздуха на Земята

– Икономиката на ЕС се срива

– Критики към споразумението на Урсула с Тръмп