Дигиталната идентичност е дигитален шпионин- смятат все повече експерти и организации за защита на правата на гражданите. Те поставят въпроса за рисковете от повишаване на държавния контрол и възможностите за масово следене и наблюдение.

С приемането на Регламент за европейската дигитална идентичност (eIDAS 2.0) през 2024 година, ЕС започва амбициозна трансформация на цифровата си инфраструктура. Дигиталната идентичност в Европейския съюз (eID), представена като удобен инструмент за достъп до административни услуги, онлайн банкиране и трансгранични операции, се превръща в една от най-обсъжданите инициативи в съвременната дигитална политика. Официалният наратив е за улеснение, сигурност и унифициране на процесите.

Какво представлява Дигиталната идентичност в Европейския съюз (eID)?

European Digital Identity Wallet (Европейски дигитален портфейл за самоличност) е нова инфраструктура, създадена по регламент eIDAS 2.0, който обновява правилата за цифрова идентификация в ЕС и изисква от държавите членки да въведат такъв портфейл на своите граждани до края на 2026 г. [ 1 ]

Европейската дигитална идентичност (EUDI Wallet) е мобилно приложение, който съхранява:

• – лични документи (лична карта, шофьорска книжка …)
• – здравни данни …
• – банкови идентификатори
• – образователни сертификати …
• – електронни подписи
• – удостоверения за собственост, лицензии, разрешителни …
• – много други лични данни …

Идеята е гражданинът да използва ЕДИН цифров портфейл за всичко- от пътуване през граница до доказване на възраст в магазин. На теория звучи удобно, но на практика това е огромна централизирана база данни за гражданите с чувствителни, лични данни.

Защо дигиталната идентичност е дигитален шпионин?

Въпреки официалните гаранции, множество експерти по защита на личните данни, както и изследователи и организации за дигитални права, предупреждават, че системата носи рискове, които не бива да се подценяват:

1. Събиране и потенциално профилиране на данни

Европейският надзорник за защита на данните (EDPS) посочва, че такива дигитални портфейли съхраняват много лична информация, включително чувствителни данни (здраве, политически възгледи, финансово състояние и др.), което създава предпоставки за профилиране. [ 2 ]

Този риск не е само теоретичен: ако доставчици на идентификационни услуги или „relying parties“ (които изискват данни) комбинират различни данни за поведение, може да се получи изключително детайлно профилиране на всеки човек.

2. Потенциал за масово наблюдение и „функционално приплъзване“

Най-сериозната критика идва от възможността системата да се използва за проследяване. Проф. Кай Рименап от Берлинския технически университет посочва: „Технически, всяка транзакция с портфейла може да бъде регистрирана, създавайки детайлни досиета за поведението на потребителите„. Това се нарича „функционално приплъзване“ (function creep)- когато технология, създадена за една цел, се разширява за наблюдение. В регламента има разпоредби, които позволяват на частни компании и държавни органи да изискват дигиталната идентичност за достъп до широк спектър услуги, което е задължителен трафик, който може да се следи.

3. Единен „вход“ = централизирано наблюдение

Критиците предупреждават, че ако една централизирана система контролира ключовите данни за самоличност, това може да се използва за наблюдение или за автоматичен отказ на услуги въз основа на политически, социални или икономически профили. Международни дебати по сходни системи (като тази в Китай) показват как дигиталните идентификатори могат да бъдат адаптирани за социално кредитиране. [ 3 ]

4. Доброволност срещу реален натиск

Законодателството декларира, че използването на дигиталния портфейл е доброволно. На практика обаче, мнозина експерти подчертават, че „доброволното“ често означава натиск чрез дизайн, финансови стимули или просто липса на алтернативи за онлайн услуги така, че хората да се чувстват принудени да приемат. [ 4 ]

Това значително отслабва защитата, ако потребителите не осъзнават напълно при какви условия споделят данни.

5. Употреба на личните данни от частни компании

Един от най-често срещаните критични аргументи е, че частни доставчици и бизнеси, които имат търговски интерес да получават повече данни за потребителите, могат да използват портфейла като вход към повече информация, отколкото им е нужна за услугите си. [ 5 ]

Дори когато законът забранява събирането на излишни данни, бизнес моделите, базирани на анализ на данни, могат да представляват натиск за събиране на максимално количество информация.

6. Социален контрол и изключване

Организации като European Digital Rights (EDRi) и Electronic Frontier Foundation (EFF) смятат, че системата може да доведе до социален контрол. Ако достъпът до жизненоважни услуги (банкиране, здравеопазване, транспорт) зависи от дигитален портфейл, хората без смартфон, цифрова грамотност или желание да го използват ще бъдат социално изключени. Това създава де факто задължение, а не свободен избор.

Дигиталната идентичност е дигитален шпионин в цифров затвор

Вижте видео на д-р Майкъл Идън (със субтитри на български), който обяснява подробно какво представлява проекта на ЕС за дигитална идентичност.

Ето на кратко какво очаква хората от ЕС, ако наистина проектът за дигиталната идентичност бъде реализиран:

1. Административен контрол

Ако дигиталният портфейл се превърне в задължителен инструмент, държавата ще може:

• – да ограничава достъп до някои услуги
• – да налага санкции автоматично
• – да блокира идентичност при „подозрителни“ дейности, участия в протести и митинги

Това е силно централизирана власт над гражданите.

2. Политически натиск

Историята показва, че всяка система за идентификация може да бъде използвана за:

• – проследяване на политически активни лица
• – контрол върху опозицията
• – „меко“ сплашване чрез наблюдение

3. Корпоративно профилиране

Финтех компании, онлайн магазини или застрахователи могат да използват данните от портфейла за:

• – моделиране на поведение
• – персонализирано ценообразуване
• – отказ на определени услуги
• – таргетиране на реклами на база „рисков профил“
• – превръщане на потребителя в продукт.

Колкото по-централизирана е системата, толкова по-големи са рисковете. Европейската комисия изисква от държавите членки да внедрят дигиталната идентичност за своите граждани до края на 2026 г.

1. EU Digital Identity Wallets
2. European Data Protection Supervisor
3. REDDIT
4. NEWSTARGET
5. NEWSTARGET

Сайтовете са посетени на 16.1.2026 г.

---

Прочетете още:

– Цифровото евро ще зароби хората

– Общоевропейските цeнности- как се спазват?

– 5G ще съсипе здравето ни