Икономиката на ЕС се срива, но на Урсула фон дер Лайен и управляваната от нея Европейска комисия не им пука. Продължават да вземат грешни управленчески решения и да го съсипват.

Изминалите пет години бяха изпитание за икономиките от Европейския съюз. Започвайки с пандемията от COVID-19, преминавайки през енергийната криза след войната в Украйна и продължаващата инфлация, Европа се оказа изправена пред икономически упадък, който мнозина вече сравняват с кризата от 2008 г.

Икономиката на ЕС се срива- какви са причините за това?

Грешна политика по време на Covid-19 пандемията

Бюрократите от ЕС и националните политици не послушаха експертите-вирусолози, а Световната Здравна Организация и наложиха абсолютно безполезните (а както се оказа и вредни) локдауни. Това доведе до спад на икономиката и фалита на десетки хиляди малки и средни фирми в държавите от ЕС.

Продължителност на локдауните в ЕС

Държава	III–VI 2020 г.	X-XII 2020 г.	I–IV 2021 г.
Австрия	64	20	43
Белгия	86	55	30
България	49	25	0
Хърватия	66	40	0
Кипър	21	31	0
Чехия	45	60	0
Дания	104	0	0
Естония	49	60	0
Финландия	74	0	0
Франция	77	55	48
Германия	45	70	48
Гърция	68	55	60
Унгария	84	30	0
Ирландия	97	41	96
Италия	84	50	21
Люксембург	56	0	0
Холандия	107	150	26
Полша	78	70	30
Португалия	98	60	0
Румъния	68	60	0
Словакия	79	52	59
Словения	60	200	0
Испания	86	60	48
Швеция	0	0	53
Латвия	85	40	0
Литва	90	150	0

В резултат на това в Европейския Съюз бяха закрити около 7 милиона работни места. Eurofound’s Living and Working COVID Survey (Q1 2021) отчита, че 1 от 10 европейци, които са били заети преди COVID пандемията, вече са без работа към началото на 2021 (увеличение от 5% до 10%). Икономиката на ЕС се срива. [ 1 ]

Зависимост от външни пазари и ресурси

Войната в Украйна показа колко уязвима е Европа от евтините руските суровини и енергийни ресурси, китайски редки метали и глобалните търговски вериги. Опитите за “реиндустриализация” не дадоха никакъв резултат.

ЕК ръководена от Урсула фон дер Лайен не положи никакви дипломатически усилия за да намери разрешение на конфликта в Украйна, а взе (под силното въздействие на Великобритания) грешно геополитическо решение- да се конфронтира с Русия и да я санкционира.

В резултат на това започна да внася двойно и тройно по-скъпи газ, нефт и други суровини, което направи икономиките на ЕС нерентабилни.

Германия се превърна от лидер в спирачка на ЕС

Германия, най-голямата икономика на ЕС, преживя сериозен спад след 2022 г. След ограничаването на евтините руските енергийни източници, индустрията ѝ пострада от скъпата енергия, липсата на евтини суровини и слабото търсене. Автомобилният сектор загуби позиции, а икономическият модел, базиран само на износ се оказа вече остарял:

• – Спад на индустриалното производство с 2.0% през 2023 г.
• – Износът към Китай намалява с 11%.
• – Рецесия в краят на 2022 и 2023 г.

Мигрантите- грешно геополитическо решение

Причините за миграцията към ЕС са комплексни, но експертите и политическите анализатори свързват големите миграционни вълни след 2000 г. с грешни или спорни геополитически решения на Запада:

1. Военни интервенции и дестабилизация

• – Ирак- 2003 г. – Интервенцията на САЩ и съюзници (вкл. европейски държави) доведе до дългогодишна нестабилност, разпад на институциите и бежански потоци към Европа.
• – Либия- 2011 г. – Намесата на НАТО (вкл. Франция, Великобритания, Италия) срещу режима на Муамар Кадафи доведе до хаос, гражданска война и превръщането на Либия в основен транзитен пункт за мигранти от Субсахарска Африка към ЕС.
• – Сирия- 2011 г. – Западът подкрепи различни бунтовнически групи срещу режима на Асад, но конфликтът прерасна в многостранна война, довела до милиони бежанци (особено след 2014–2015 г.).

2. Грешна икономическа политика и неоколониални зависимости

• – Търговски споразумения, които облагодетелстват западните икономики, но подкопават местното производство и селско стопанство в Африка (например- субсидирани европейски земеделски продукти, които изместват местните).
• – Експлоатация на ресурси– концесии за добив на нефт, газ, злато и редки метали, които носят малко ползи на местното население, но поддържат корумпирани режими.
• – Дългова зависимост– МВФ и Световната банка налагат структурни реформи, които водят до социални сътресения и увеличават миграционния натиск.

3. Погрешни миграционни политики на ЕС

• – „Отворени врати“ без готовност за интеграция (например- Германия 2015 г.), което стимулира допълнителни потоци.
• – Липса на обща стратегия за охрана на външните граници (Frontex бе недостатъчно финансирана до 2021 г.).
• – Противоречиви сигнали– някои държави канят работна ръка, а други настояват за депортации, създавайки хаос в системата.

Миграция към ЕС от трети страни- 2015-2024 г.

Година	Брой мигранти (милиона)
2014 – 2019	≈ 40.0 млн.
2020	≈ 1.9 млн.
2021	≈ 2.4 млн.
2022	≈ 5.1 млн.
2023	≈ 4.3 млн.
2024	≈ 2.3 млн.
2015 – 2024	≈ 56.0 млн.

От тези 56.0 млн. около 4.2 милиона са украинци с временна закрила. [ 2 ]

Първоначалните публични разходи за тяхното посрещане и интеграция (социални, здравни, жилищни услуги) се оценяват около 0.2 % от БВП на ЕС или около 27.3 милярда евро за периода 2015-2016 г. и 54.6 млярда евро за периода 2020-2023 г. Само Швеция е похарчила 6 милиарда евро (≈ 1.35 % от БВП) за над 160 000 кандидати за убежище само през 2015 г. [ 3 ]

Икономиката на ЕС се срива и затъва в дългове

Икономиката на ЕС се срива и заради грешното управление и разпределение на финансовите ресурси в най- големите икономики на ЕС и влиянието на външни лобистки сили , водещо до натрупването на огромни външни дългове.

Южна Европа остава силно задлъжняла. Въпреки опитите за намаляване на дефицитите, растежът е недостатъчен, за да компенсира лихвените плащания и социалните разходи.

Публичен дълг (% от БВП) – 2024 г.

Държава	Публичен дълг (% БВП)
Гърция	153,6
Италия	135,3
Франция	113,0
Белгия	104,7
Испания	101,8
Португалия	100,1
Австрия	81,8
Германия	78,2
Словения	74,6
Унгария	73,0
Финландия	68,4
Кипър	65,0
Хърватия	57,6
Малта	58,0
Нидерландия	58,1
Словакия	49,5
Румъния	49,7
Полша	45,5
Чехия	44,3
Латвия	41,5
Литва	39,2
Дания	33,8
Швеция	31,6
Люксембург	26,1
България	24,1
Естония	24,0
Ирландия	54,5
ЕС (общо)	81,8

Гърция, Италия и Франция поддържат традиционно високи нива на дълг, надвишаващи фискалните правила на ЕС (Маастрихтските критерии от 60 %). [ 4 ]

Дори при нормален икономически разтеж от 2-4 % на Европейския Съюз ще са му нужни повече от 50 години за да изплати натрупания външен дълг, ако не го увеличава. Въпреки това ЕК планира стотици милиарди евро за въоръжаване, зелена енергия и други подобни авсолютно ненужни разходи. Всичко това е за сметка на европейските граждани, чийто жизнен стандарт постоянно намалява.

Икономиката на ЕС е в свободно падане и определено губи позиции. Неравномерният растеж, дълговата тежест, демографските проблеми и липсата на компетентно и иновационно управление водят до упадък. ЕС се превръща в икономическа периферия на света.

1. Job Market Monitor
2. Eurostat – Migration to and from the EU
3. Immigration to Sweden
4. Eurostat – Government finance statistics

Сайтовете са посетени на 20.08.2025 г.

---

Прочетете още:

– Урсула фон дер Лайен и скандалите около нея

– Как ЕС „помогна“ на Гърция да излезе от кризата?

– Скандалите с Урсула фон дер Лайен продължават