Как ЕС „помогна“ на Гърция да излезе от кризата?

06.07.2025

Как ЕС „помогна“ на Гърция да излезе от кризата- отпусна й заеми, но разпродаде национални банки, обществени компании, пристанища, острови, земеделска и крайбрежна земя, магистрали, електропреносни и газопреносни мрежи …!

Гръцката финансова криза, която избухна през 2010 г., е една от най-тежките икономически катастрофи в съвременната европейска история. Тя доведе до дълбока рецесия, висока безработица, масово обедняване на хората и радикални политически промени в Гърция.

Причини за гръцката криза

Грешки в управлението и корупция

– Гърция дълги години живее със структурен бюджетен дефицит, скрит чрез финансови манипулации (напр. използване на сложни деривати за скриване на дълга).
– Корупцията и разхищение на публични средства– широко разпространени, особено в публичния сектор.
– Неефективната данъчна система– голяма част от икономиката остава в „сивата зона“, което намалява приходите.

Дългово претоварване

– Преди кризата гръцкият дълг надхвърля 100% от БВП (по-късно достигна 180%).
– Гърция влиза в еврозоната с фалшифицирани данни (2001), с помощта на американската банка Goldman Sachs, които помага за маскиране на реалния дефицит.
– Частни кредитори (банки, фондове и др.) приемат „подстригване“ от ~53,5% от номинала на държавните гръцки облигации. Реалната загуба за тях достига над 70% заедно с лихвите.

Глобалната финансова криза (2008 г.)

– След колапса на Lehman Brothers, достъпът до кредити за Гърция рязко се влошава, което изостря проблемите с рефинансирането на дълга.
– Общоевропейската криза превръща Гърция в референтна точка (PIIGS), в резултат на което рискът и лихвите по облигациите се вдигат значително. [ 1 ]

През 2010г. гръцката икономика колабира и се намесва „Светата Троица“: Европейския Съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ). Тройката разработва три спасителни пакета:

– 2010 г.: 110 млрд. евро „Гръцки заем“ (GLF) [ 2 ]

– 2012 г. : 172.6 млрд. евро от Европейски инструмент за финансова стабилност (EFSF) и „haircut“ за частни кредитори (~53,5 %). „Haircut“ означава намаляване на номиналната стойност на облигации.

– 2015 – 2018 г.: 86 млрд. евро от Европейски стабилизационен механизъм (ESM) [ 3 ]

Германия, като най-голям кредитор, настоява за строги икономии, което довежда до срив в потреблението и бизнеса в Гърция.

Как ЕС „помогна“ на Гърция- разпродаде я!

Под натиска на ЕС, МВФ и ЕЦБ (т.нар. „Тройка“), Гърция продава ключови инфраструктури, компании и дори природни ресурси. Много сделки са извършени под натиск от страна на Ангела Меркел, което довежда до продажби под пазарната цена. Китайските и германски компании доминират, което предизвикв опасения за иностранен контрол над критични активи на Гърция.

Въпреки приватизацията гръцката икономика не се възстановява напълно. Някои инвеститори (като Fraport- Германия) забавят обещаните модернизации.

Как ЕС „помогна“ на Гърция- разпродаде стратегическити й активи:

Пристанище Пирея

През април 2016 г. COSCO (Китай) придоби 51 %, а през 2021 г. 67% от пристанището в Пирея. COSCO получи пълен контрол над пристанището за 99 години, при условие да инвестира 300 млн. евро за модернизация и нови терминали. Така Китай получи стратегически контрол над най-голямото пристанище в Източното Средиземноморие.

Пристанище Тесалоники

През март 2018 г. международен консорциум: Deutsche Invest Equity Partners– Германия, Terminal Link– Франция, Belterra Investments– Русия / Кипър, придоби 67 % от акциите, като държавата запазва 7.27 % .

Други пристанища и морски бази

– Лаврион, Волос и др. пристанища– малки и средни концесии: HRADF (Фонд за управление на държавните активи на Република Гърция) управлява няколко подобни продажби, без публични данни за концесионерите .
– Александруполис и др. пристанища– САЩ- по стратегически съображения за военноморска база (Александруполис).
– Marinas (Hydra, Poros, Epidavros, Chios, Pylos): част от портфолиото на HRADF. [ 4 ]

Златни мини (Скопели, Олимпиада)

През 2012–2020 г. тези златни мини са продадени на Eldorado Gold– Канада срещу обещани инвестиции.

Летище „Хелиникон“

Lamda Development (Гърция), Fosun (Китай) и Al Maabar (Обединени арабски емирства) заедно спечелиха конкурса през 2014 г. за проектиране, изграждане и управление на бившето летище Атина.

Аерогара „Елефтериос Венизелос“, Атина

През февруари 2024 г. операторът на летището (под управлението на HRADF) продаде 30 % от компаниите- оператори.

Атинската околовръстна магисрала

През 2023–2024: концесия от 3.27 млрд. евро е спечелена от консорциума GEK Terna + FS Ark Holdco – водещ гръцки и международен инвестиционен фонд .

Магистрала Egnatia Odos

През 2021 гръцко-френският консорциум GEK Terna + Egis Projects спечели договор за 35‑годишна концесия на магистралата. [ 6 ]

14 Регионални летища (Корфу, Санторини, Миконос и др.)

През август 2015 г. Fraport–Slentel (Германия–Сингапур) получи концесия за управление на 14 регионални летища за 40 год.

Енергетика и газопреносни мрежи

– Гръцка газопреносна мрежа: 2018-2023 г. Italgas– Италия купи 100% от държавната компания. [ 7 ]
– Държавната Електрическа Компания: През ноември 2021 държавното участие намаля до 34.12 %; 10 % са придобити от CVC Capital Partners през март 2022 г. Продадени бяха и въглищни мини (напр. „Мелни“), за да се намали зависимостта от въглища.
– Електропренос: 24 % продадени на State Grid Corporation– Китай.

Железници и поддръжка

– ЖП компания TrainOSE: Прехвърлена през септември 2017 на Ferrovie dello Stato Italiane (Италия).
– ROSCO (поддръжка на вагони): продадена през 2017, подробности по консорциума не са споменати .

Банков сектор

Продадени дялове от HFSF (държавния стабилизационен фонд) на:

– Piraeus Bank – институционални инвеститори от САЩ, Великобритания
– National Bank of Greece (NBG) – 10 % продадени през 2024 на фондове от Франция и САЩ
– Alpha Bank, Eurobank – дялове държани от фондове като: BlackRock– САЩ, Paulson & Co– САЩ

Телекомуникации

OTE (Hellenic Telecom): през 2008 г. Deutsche Telekom- Германия придобива мажоритарен дял от 45 %

Продажби на крайбрежни и селскостопански земи

– Малки острови в Йонийско и Егейско море: 10 бр. по около 300 дка. всеки
– Крайбрежна горска зона и плажна ивица: продадена или отдадена на дългосрочна концесия в: Корфу, Кавала, Халкидики, Сунион, Глифада и др.- общо над 4 000 дка.
– Земеделска земя: продадени около 25 000 дка.

Строителни компании и международни консорциуми

Основните участници в концесиите за инфраструктура са:

– GEK Terna, Aktor Concessions, Avax, Ellaktor, Intrakat (Гърция).
– Vinci SA, Hochtief, Abertis Infraestructuras, Brisa (Испания/Португалия)
– Macquarie Infrastructure, Ardian, Vauban, Egis (Франция)
– Macquarie (Австралия) .

Така стратегически държавни активи на Гърция бяха продадени много под пазарната им цена. Пълният списък е огромен. Въпреки това гръцката икономика не се възстанови. Китайски, германски, френски, италиански и др. компании се възползваха от кризата и установиха пълен контрол над критични активи на Гърция.

Много инвеститори, като Fraport-Германия забавят обещаните инвестиции и модернизации.

България върви по пътя на Гърция

– „Манипулирани“ икономически показатели, нагодени за влизане в Еврозоната
– Продънен бюджет, който не може да гарантира стабилността на държавата
– Нарастване на външния дълг на България- депутатите продължават да гласуват заеми, които ще бъдат трудно изплатени, дори и от внуците ни.

Да се молим да нямаме съдбата на Гърция, защото в България не остана много за продаване. Ще ни свалят и дрехите от гърба. Бог да пази България от наши и чуждестранни политици!

Прочетете също:

– Международният валутен фонд завладява държавите

– Исландците са сплотен и борбен народ

– Световната банка опита да отнеме водата в Боливия

ЗЕМЯТА е за ВСИЧКИ