Исландците са сплотен и борбен народ и затова успяват да се преборят с МВФ, ЕЦБ и ЕС, след като банкерите от Уолстрийт умишлено фалират исландските банки.

Исландия е очарователен остров в далечния север, с контрастна природа- полярни ледове, действащи вулкани и горещи гейзери. Нейната площ е равна на 1/3 от тази на Италия, но има едва 320 000 жители. Тя не е член на ЕС, но изпълнява споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) по начин, който гарантира интереса и суверенитета на страната.

До 2008 г. Исландия е била 5- ата страна в света по доход на глава от населението, с най-ниската безработица и най-справедливо разпределе­ние на благата между хората. Тя е икономическо чудо с БВП , който е нарас­вал с повече от 7% между 2004 и 2005 г., с 4 ,4 % през 2006 г. и с 4 ,7 % през 2007 г.

През 2003 г. всички исландски банки са придобити от частни банкери, които отпуснали лесни кредити на частни лица и бизнеса, самофинансирайки се чрез счетоводни измами и заобикаляне на закона. Това е класическа пирамидална схе­ма, използвана за изкуствено и драстично разрастване и довеждане на икономиката на страната в колапс.

Исландската крона губи повече от половината от стойността си. В края на 2008 г. трите основни частни банки ­Landsbanki, Kaupthing, Glitnir обявяват фалит след проблеми с рефинансирането на краткосрочния им дълг и изтичане на депозити в Холандия и Обединеното кралство. Те оставят дълг 10 пъти по-голям от БВП на страната.

Банкерите са запознати със ситуацията и са убедени, че цялата сметка ще бъде платена от исландската държава, т.е. от исланския народ.  [1]

На 19 ноември Международният валутен фонд (МВФ) одобрява отпускането на първата част от „помощта“ от 2,1 млрд. от общопредвидените 10 млрд. долара. „Медиите“ се надпреварват в разпространяването на „обичайната постановка“, че жертвите, които населението трябва да направи, са абсолютно необходими за спасяването на страната от фалит .

Исландският народ се вдига на бунт срещу плащането на дълга

Започват масови протести чрез социал­ните мрежи и в началото на 2009 г. (и в най големия студ) десетки хиляди исландци излизат по улиците, обсаждат Парла­мента в продължение на седмици, с тенджери и тигани, вдигайки ужасен шум. Исканията им са :

• – разпускане на правителството
• – откриване на съдебно производство за разследване на дейността на министър- председателя
• – преразглеждане на Конституцията . Тя предоставяла твърде много правомощия на изпълнителната власт, а ощетявала съдебната и законода­телната. Тя позволява на правителството да разпродаде държавните банки на частни компании, осво­бождавайки ги дори от задължението да поддържат минимален резерв като гаранция за задължителни резерви.

На 26 януари 2009 г. министър-председателят Геир Хаарде (бивш шеф на Централната банка на Исландия) е принуден да подаде оставка. На 1 февруари е сформирано временно правителство, ръководено от Йохана Сигурдотир, което отнема мандата на управителите на Централната частна исландска банка и ги обвинява, че не са положили усилия за избягване на кризата.

На 25 април 2009 г. се провеждат нови избори, които се печелят от временния министър-председател и ляв съюз (социалдемократи и зелени). Той веднага приема решението, предложено от МВФ да върне на Великобритания и Холандия повече от 4 млрд. долара.

Исландският народ е наясно, че каквато и благоприятна клауза да бъде поставена върху условията за връщането на заема, този дълг няма суверенен произход, който да оправдае саможертвата на цялата нация.

Противно на волята на исландския народ, Йохана Сигурдардотир иска от Международния валутен фонд друг заем и прокарва в парламента нов закон, с който нахлузва ярем на гражданите за плащането на дълга на банките . Въпреки това, президентът Олавур Гримсон отказва да ратифицира закона и призовава за свикването на референдум.

Холандското и британското правителства заплашват с тежки отмъщения

Холандското и британското правителства се заканват да изолират Исландия. Лондон заплашва да приеме класически мерки като за борба с тероризма- замразяване на банковите сметки на исландците в чужбина. В тази връзка исландският държавен глава Гримсон казва в интервю: „Бяхме предупредени, че ако отхвърлим условията, ще се превърнем в Куба на Севера!“

Исландците са сплотен и борбен народ и въпреки всич­ки лъжи и заплахи от международни и нацио­нални институции, през март 2010 г. провеждат референдум. На него 93% от населението гласува против плащането на чуждия външен дълг. „Искаме да платим само това, което е справедливо, но не и исканите 40 000 евро на семейство дългове съгласно чуждестранните договори на частните банки“.

Въпреки мрачните прогнози и заплахи, исландската икономика продължава да расте и достига ръст от 3 % от БВП през 2012 г. и постоянен спад на безработица.

Исландския народ не само отказва да плати дълговете на частните банки, довели страната до кризата, а дори успява да изправи пред съда министър-председателя си Геир Хаарде, заедно с всички банкери, отговорни за финансовата катастрофа.

Геир Хаарде е единствения бивш държавен глава, разследван за своята небрежност, безстопанственост и неадекват­но отношение към глобалната икономическа криза в управляваната от него страна.

Двама бивши ръководители на банка Вуг излежават присъда от 4 години и половина затвор . Бившият директор на кабинета на министъра на финансите Балдур Гудлаугсон е осъден на 2 години за изнасяне на класифицирана информация. Сигурдур Ейнарсон – бивш президент на банка Kaupthing е осъден да плати 3,2 млн. евро и конфискация на цяло­то му имущество.

Други случаи все още чакат да бъдат разгледани.

Това не може да се случи в България, понеже българските депутати не допускат референдуми. На тях не им пука за гласа на народа.

1. https://italianspringlab.wordpress.com/wp-content/uploads/2012/07/rome-presentation-june-2012.pdf

Сайтовете са посетени на 10.05.2025 г.

---

Прочетете също:

– Германия няма Конституция и е окупирана държава

– Световната банка опита да отнеме водата в Боливия 

– Как ЕС „помогна“ на Гърция да излезе от кризата?

– Международният валутен фонд завладява държавите