Германия няма своя Конституция и е все още окупирана държава, защато се управлява от „Основен закон“ (Grundgesetz), който не е Конституция и очевидно е бил приет не от немския народ и не с неговата свободна воля.

След края на Втората световна война през 1945 г., Германия е разделена на четири окупационни зони, контролирани от Съединените щати, Великобритания, Франция и СССР (Съюз на Съветските Социалистически Републики или Съветския Съюз).

Съветският съюз категорично се противопоставя на създаването на нова западногерманска държава. За СССР това е нарушение на следвоенните споразумения за съвместно управление на Германия.

Последвалите политически противоречия между западните съюзници и Съветския Съюз водят до създаването на две отделни германски държави: Федерална република Германия (ФРГ) и Германска демократична република (ГДР), която остава под влиянието на Съветския Съюз.

Предистория на Основния закон

Създаването на Федералната република Германия (Западна Германия) през 1949 г. е съпроводено с ограничен суверенитет, като страната е все още подложена на външен контрол и влияние от страна на трите западни съюзника. Западна Германия няма право да води самостоятелна външна политика и не разполага с армия.

Съединените щати, Великобритания и Франция играят важна роля в определянето на бъдещето на Германия, като техните цели са свързани със създаването на стабилна, демократична държава, която да предотврати бъдеща милитаризация и тоталитаризъм в Европа.

В началото окупационните сили обмислят по-твърди мерки срещу Германия, включително пълна демилитаризация и дори разпокъсване на страната на няколко малки държави, но Студената война и нарастващото напрежение със Съветския съюз променят подхода им.

Германия остава без конституция

През 1948-1949 г. в град Бон е свикан Парламентарният съвет, състоящ се от представители на германските провинции от Федерална република Германия, с цел създаването на нова конституция. САЩ, Великобритания и Франция упражняват строг контрол върху германската политика и институции.

По времето на изработването на Основния закон през 1948-1949 г., те следят внимателно политическия процес. Документът, който те създават, е наречен Основен закон, като символ на временното му действие, докато не се обедини цяла Германия. Член 146 от него гласи:

„Този Основен закон, който важи за целия германски народ в съответствие с акта на пълно единство и свобода на Германия, ще загуби своята валидност в деня, когато влезе в сила Конституция, приета от германския народ по силата на свободната му воля.“.

Изтъкнатият политик и демократ Карло Щмид определи в своя реч пред Парламентарния съвет на 8 септември 1948 г. Федерална република Германия като непълен „фрагмент от държава“, а Основния закон като категорично временен и невъзможно да бъде считан за Конституция.

Така наречените „немски бащи на Основния закон“ едва ли са имали разрешение да добавят в него нещо повече от някоя точка или запетайка при създаването му.“

Основният закон влиза в сила на 23 май 1949 г. и остава основополагащ документ и след обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г.

И до сега Германия няма приета нова Конституция, „приета от германския народ по силата на свободната му воля“, а без Конституция по принцип не може да съществува нито Федерален конституционен съд, нито Служба за защита на конституцията, макар така да се твърди.

Германия все още няма Конституция и е окупирана държава.

Защо Германия е окупирана държава?

За разлика от Австрия победителите от Втората Световна Война изобщо не са подписали мирен договор с Германия и тя де факто и до ден днешен е окупирана.

През 1954 г. в Париж се подписват серия от споразумения между Федерална република Германия, Франция, Великобритания, САЩ и други западни държави. Известни като Парижките споразумения, те включват няколко основни елемента:

• – Споразуменията формално прекратяват окупационния статут на Западна Германия, наложен след Втората световна война.
• – Федерална Република Германия е приета за член на НАТО, което интегрира страната в западния отбранителен алианс. Това предизвиква сериозни дебати в страната, но в крайна сметка е прието като част от стремежа за възстановяване на суверенитета и укрепване на националната сигурност.
• – Германия получава правото да създаде собствена армия – Бундесвер, но при строги ограничения, за да се предотврати бъдеща милитаризация.

От юридическа гледна точка, Германия продължава да бъде под опеката на Съюзниците и да зависи от тях във всяко отношение. По мнението на експерти, те имат правно гарантираната възможност по всяко време отново да засилят военното си присъствие в страната, както и да влияят на нейното управление.

„В рамките на обединението на Германия правото на пребиваване и пълна свободана придвижване на въоръжените сили на Съюзниците е било тайно удължено…Техните войници струват на Германия около 6,9 милиарда долара годишно, от които 1,2 милиарда са за поемане на разходите по разквартируването им, а 5,7 милиарда щатски долара от 2000 година се изплащат като „външна помощ за развитие.“  [ 1 ]

На територията на Германия в момента са разположени пет от седемте американски бази в Европа (другите две са в Италия и в Белгия). Щаб-квартирата на американската армия е във Висбаден, а на американската морска пехота- в Беблинген. Американските авиобази се намират в Рамщайн и в Шпангдалем.

Във въздушната база Бюхел се съхраняват до 20 американски ядрени бойни глави. Базата Рамщайн се използва и за център за управление на безпилотните самолети, използвани в Йемен и в други държави.

Германия е единствената страна в света, която не съхранява националното си злато на собствена територия. По-голямата част от него се намира в Ню Йорк-  в подземията на Федералния резерв, друга част се пази в Лондон- в хранилищата на „Банк ъв Ингланд“ и известно количество- в „Банк де Франс“, Париж.  [ 1 ]

1. Михаел Морис. Неща, които не би трябвало да знаете!

Сайтът е посетен на 4.06.2025 г.

---

Прочетете също:

– Исландците са сплотен и борбен народ

– Глобалното затопляне и лъжите около него