Световната банка (СБ) опита да отнеме водата в Боливия през 2000 г., но не успя. Всенародните протести срещу приватизацията на водата, наречени „Войната за водата“ провалиха плановете й.

Световната банка (СБ) е влиятелна международна финансова институция, която предоставя заеми на развиващите се страни за проекти за развитие. Въпреки официалната цел за „намаляване на бедността“, критиците твърдят, че нейните политики влошават икономическата ситуация и превръщат държавите в заложници на дългове. 

СБ и МВФ предоставят заеми, но изискват рестриктивни икономически реформи:

• – Приватизация на ключови държавни предприятия (енергетика, вода, здравеопазване).
• – Стриктен фискален режим – рязко намаляване на социалните разходи (здраве, образование).
• – Дерегулация – премахване на трудовите права и защита на местните индустрии.

Резултатите от тези рестриктивни икономически реформи са:

• – Държавите губят контрол върху стратегически сектори на икономиката си и природните ресурси.
• – Глобални корпорации изкупува на безценица икономически обекти и природне ресурси.
• – Дългова зависимост: СБ дава заеми, но при високи лихви и строги условия. Когато държавите не могат да ги изплатят, се налагат още по-сурови мерки. Страните са принудени да вземат нови заеми, за да обслужват старите.
• – Нарастват безработицата и бедността: Аржентина (2001 г.), Гърция след 2010 г., Украйна 2014 г., Замбия 2020 г.

Кой и как финансира Световната банка

Световната банка (СБ) се финансира главно чрез следните механизми, които ѝ позволяват да предоставя заеми и грантове на развиващите се страни:

1. Уставен капитал

• Държавите-членки (189 към 2024 г.) внасят пари в банката, които формират нейния основен капитал.
• Двата вида дялове:
  • – Гласове носещи дялове (20% от капитала) – използват се за операции.
  • – Гаранционни дялове (80%) – резерв за покриване на рискове.
• САЩ, Китай, Япония, Германия и Франция са най-големите акционери.

2. Пазарни заеми (Bond Issuance)

• – СБ емитира облигации на международните финансови пазари (AAA рейтинг).
• – Инвеститорите (пенсионни фондове, банки, правителства) купуват тези облигации. През 2023 г. СБ събра $70 млрд. чрез облигации.

3. Печалби от заеми

• – Държавите, които взимат заеми, изплащат лихви (по-ниски от пазарните).
• – Лихвите се реинвестират в нови проекти.

4. Дарения от богати държави

• Специални фондове (напр. International Development Association – IDA) се попълват от:
  • – САЩ, ЕС, Япония (напр. Германия дари $1.4 млрд. през 2022 г.).
  • – Корпорации и филантропи (напр. Фондацията на Бил Гейтс).

5. Такси и комисионни

• СБ таксува 0.25–0.75% за обработка на заеми.

Кой контролира финансирането?

• – САЩ имат 16% от гласовете (фактическо вето).
• – G7 държавите (САЩ, Япония, Германия и др.) доминират решенията, съобразявайки се с интересите на глобалните корпорации и пренебрегвайки тези на обикновените хора.
• – Развиващите се страни (Индия, Бразилия) имат ограничено влияние.

Как Световната банка опита да отнеме водата в Боливия:

През 1999 г. Световната банка (СБ) наложи на Боливия приватизация на водоснабдяването в град Кочабамба като условие за отпускане на заем.

Правителството продаде правата за водата на консорциума „Aguas del Tunari“, доминиран от американската компания Bechtel и испанската Abril. Корумпираните политици на Боливия подписаха договор, който дава на Bechtel монопол за 40 години, без публични обсъждания.

Това доведе до:

• – Рязко увеличение на цените на водата – Сметките за вода скочиха с над 200% и някои хора плащаха до 1/3 от дохода си за битова вода.
• – Криминализиране на събирането на дъждовна вода – Хората бяха принудени да плащат дори за използване на домашни кладенци и събирането на дъждовна вода.

Боливийският народ срещу Световната банка

Световната банка опита да отнеме водата в Боливия, но боливийският народ обърка плановете й. През януари-април 2000 г. избухват масови народни протести, организирани от Координационната комисия за защита на водата и живота, ръководена от профсъюзния лидер Оскар Оливера. В протестите се включват всички: селяни, работници, интелигенция и коренно население кечуа и аймара.

Ето как се развиват събитията:

• – Януари 2000 – Започват първите протести, които блокират основните пътища.
• – Февруари – Корумпираното правителството на Боливия обявява военно положение.
• – Април – Армията открива огън по протестиращите. Убити са 6 души, включително 17-годишен ученик.
• – 10 април 2000 – Bechtel напуска Боливия, договорът е анулиран.

Водата е върната като публична собственост. Компанията Bechtel завежда дело срещу Боливия в Световната банка (Международен център за уреждане на инвестиционни спорове – ICSID), искайки $50 милиона обезщетение.

През 2006 г. Bechtel се отказва под натиска на международни активисти, а Оскар Оливера става символ на антиглобалистките движения.

Опита на Световната банка да отнеме водата в Боливия доведе до:

• – Движението „Водата е право, не стока“ става глобален модел за борба с приватизацията.
• – Саздава се Нова конституция на Боливия (2009) , която забранява приватизацията на водата.
• – Ево Моралес (първият индиански президент) използва темата за издигането си.

„Войната за водата“ е класически пример за: 

• – Как Световната банка принуждава държавите към приватизация и завладява природните им ресурси.
• – Как корпорации (като Bechtel) експлоатират бедни страни.
• – Как народните протести могат да победят глобалните елити.
• – Как мълчанието на медиите все пак не може да скрие истината.

Всички сайтове, към които има връзки са посетени на 10.05.2025 г.

---

Прочетете също:

– Международният валутен фонд завладява държавите

– Исландците са сплотен и борбен народ и успяха да се преборят с МВФ и СБ