Кой притежава и управлява Интернет ?
Кой притежава и управлява Интернет е въпрос, който малко хора си задават. Зависимостта от Интернет, в която света изпадна прави отговора изключително актуален.
Предшественикът на съвременния Интернет е ARPANET- академичен изследователски проект, който е финансиран и разработен от DARPA ( Defense Advanced Research Projects Agency )- Агенция за напреднали изследователски проекти на отбраната. Това е най-мощния и секретен научно-изследователски тръст на военните в САЩ.
За да намерим отговор на въпроса „Кой притежава и управлява Интернет“ трябва да се върнем доста години назад.
Историята на Интернет
През 1970 г. ARPANET нараства до 13 възела и включва институти от Източното крайбрежие на САЩ като Харвард и MIT. Компанията Bolt, Beranek и Newman (BBN) извършва инженерната работа, необходима за изграждането на ARPANET.
През 1973 г. ARPANET става международна- свързва чрез сателитна връзка Норвегия, Лондон и Хавай с другите възли в Съединените щати.
В началото на 1984 г. ARPANET става Интернет и се управлява от военните. Това е „централизирана мрежа“, която продължава да се разраства и затова те решават да я реорганизират като децентрализирана „мрежа от мрежи“. Военните възлагат на компютърните учени Робърт Кан и Винт Серф да разработят нови мрежови стандарти, за да направят това възможно. Така се появява новия набор от стандарти- TCP/IP, които определят основния формат на пакетите данни, предавани през Интернет.
През 1994 г. президентът Клинтън приватизира Интернет. Частни търговските фирми поемат работата по преноса на Интернет трафика на дълги разстояния. Най-големите частни доставчици на мрежи стават UUNet, AT&T, Sprint и Level 3. Всеки има своя собствена национална и глобална мрежа и осигурява връзка на дълги разстояния към по-малки мрежи. Днес Verizon управлява една от най-големите Интернет мрежи в света, в конкуренция с AT&T, Sprint, Level 3, UUNET, Lumen Technologies, IBM и много други компании.
Кой притежава Интернет ?
Формалният отговор е: „Никой човек, компания, организация, правителство не управлява Интернет. Това е глобално разпределена мрежа, включваща много доброволно свързани помежду си автономни мрежи“.
Въпреки това, всеки телефонен стълб, кабел, сателит, рутер, център за данни и т.н. е собственост на някого. Телекомуникационни компании, частни корпорации и държавни организации притежават различни части от инфраструктурата. Подводните кабели, които пренасят Интернет трафик през океаните, са собственост на консорциуми от телекомуникационни компании. Центровете за данни, които съхраняват и обработват данните, са или собственост на компании като (Amazon, Google и Microsoft) или на частни субекти, които преотдават услугите на хостинг компании.
Около 99% от целия междуконтинентален Интернет трафик преминава през подводни кабели. Актуална карта на подводните кабели в света можете да видите тук. През последните години дори доставчици на съдържание като Google, Meta и Amazon инвестират в инсталирането на свои кабели. Google, Facebook, Amazon и Microsoft притежават или наемат повече от половината от подводната честотна лента през 2018 г. В момента само Google притежава шест активни подводни кабела и планира да подготви още осем до две години.
Докато самият интернет не може да бъде притежаван, големи участъци от него могат да бъдат контролирани . Мрежови доставчици от ниво 1 като AT&T, Deutsche Telekom, Orange и GTT могат да достигнат до всяко кътче на Интернет поради големия си размер и споразумения за пиринг с партньорите си. По този начин те ефективно контролират глобалната мрежа, като разпределят достъпа до Интернет на доставчици на Интернет услуги (ISP), които след това го доставят на потребителите.
Кой управлява Интернет ?
Интернет работи без централен управляващ орган, като всяка съставна мрежа определя и налага свои собствени политики. „Въпреки това, за да се осигури оперативна съвместимост, няколко ключови технически и политически аспекти на основната основна инфраструктура и основните пространства от имена се администрират от Internet Corporation for Assigned Names and Numbers (ICANN) (Интернет корпорацията за присвоени имена и номера), която е със седалище в Лос Анджелис, Калифорния . ICANN наблюдава присвояването на глобални уникални идентификатори в Интернет, включително имена на домейни, адреси на Интернет протоколи, номера на портове на приложения в транспортните протоколи и много други параметри“.
Има дългогодишен спор относно управлението на основната зона на DNS, чийто окончателен контрол попада под надзора на Националната администрация по телекомуникации и информация (NTIA), агенция на Министерството на търговията на САЩ . Министерството на търговията на САЩ може едностранно да прекрати Потвърждаването на ангажиментите с ICANN и да блокира Интернет.
По-голямата част от световния Интернет трафик ( 70 % ) минава през град Ашбърн в окръг Лудаун, Вирджиния. Почти всеки имейл, изпратен или получен някъде по света, минава през този град. Цялата информация, съхранявана в облака, се намира в един от над 100- те центрове за данни, разположени в Loudoun County.
Сигурност и достъпност на Интернет
Кой притежава и управлява Интернет е въпрос, който стана особено актуален след редица разкрития за незаконно събиране на лични данни, подслушване и шпиониране на хора и правителства, спиране на достъпа до него или цензурирането му.
Шпиониране на Интернет
Тайните служби на САЩ и Англия са разработили свои програми за наблюдение и шпиониране в Интернет, наречени Prism, XKeyscore и Tempora.
PRISM е програма, чрез която Агенцията за национална сигурност на САЩ ( NSA ) шпионира Интернет комуникациите от различни американски Интернет компании. Наред с други неща, PRISM се използва за разшифроване на комуникации, които са били криптирани, когато са пътували през основните оптични кабели.
XKeyscore ( или XKS ) е секретна компютърна система, използвана от ( NSA ) за търсене и анализ на глобални Интернет данни, които тя събира в реално време.
Tempora е секретна компютърна система, която се използва от Британския правителствен комуникационен щаб (GCHQ). Тази система се използва за буфериране на повечето Интернет комуникации, които се извличат от оптични кабели , така че да могат да бъдат обработени и претърсени по-късно.
Спиране на Интернет
Не веднъж мрежата е била спирана за определени райони или цели държави и причините за това винаги са оставали не разкрити.
По време на протестите на площад Тахрир през 2011 г. египетското правителство прекъсна връзките на Египет с останалата част от интернет. Това беше възможно, защото връзките на Египет с външния свят бяха контролирани от шепа големи компании.
През април 2013 г. най-големият град в Сирия, Алепо, изчезна от интернет- едно от няколкото прекъсвания по време на гражданската война там. Южните части на Сирия получават достъп до мрежата от подводни оптични кабели, но Алепо- чрез сухопътна връзка с Турция.
Когато през 2014 г. Русия анексира Крим, Москва прекъсна главната кабелна връзка с полуострова и започно да контролира неговата Интернет инфраструктура.
Цензуриране на Интернет
Някои държави зачитат свободата на словото, но други я пренебрегват.
Куба и няколко държави в Югоизточна Азия и Близкия изток налагат всеобхватна цензура на Интернет. Китай има „страхотна защитна стена“, която затруднява гражданите му да четат за някои „чувствителни теми“. В Русия правителството започна по-агресивна интернет цензура, откакто Владимир Путин се върна на власт.
Сайтовете на социалните медии Facebook, YouTube и Twitter са чести мишени на цензурните правителства. Турция, Иран, Северна Корея, Китай и Виетнам често ограничават или филтрират достъпа на съдържание в тези медии.
Би било претенциозно да наречем Джеф Безос, Тим Кук, Марк Зукърбърг, Лари Пейдж или Сатя Надела „мениджър на интернет“. Но компаниите, ръководени от тези хора са с централизирана власт и всяка от тях ще има думата в бъдещето на мрежата. Въпреки всичко, това не е неизбежно.
Сайтовете са посетени на 10.05.2025 г.
Прочетете също:
Вашите данни ще бъдат защитени съгласно GDPR.