Критики към ЕЦБ (Европейската Централна Банка) от страни- членки скандализират ЕС. Те отразяват фундаменталния проблем на Европейския паричен съюз: невъзможността на една единствена парична политика да е полезна за разнородни икономики.

Кристин Лагард- управител на ЕЦБ

Докато северните държави се притесняват от инфлацията и финансовите рискове, южните държави се борят с растежа и безработицата.

Още през 2016 г. 150 професори и предприемачи подадоха жалба срещу паричната политика на ЕЦБ с обосновката: „Настоящата политика на ЕЦБ не е нито необходима, нито подходяща за директно съживяване на икономиката в еврозоната чрез увеличаване на инфлацията до около 2 процента по отношение на потребителските цени“.
Жалбата беше отхвърлена, но критиките не спряха. Ето някои основни критики към ЕЦБ от страни- членки:

1. Германия

„Рекордно ниските лихвени проценти на Европейската централна банка причиняват „извънредни проблеми“ на германските банки и пенсионери…“ [ 1 ]

Германия дълго критикува политиката на много ниски (или отрицателни) лихви на ЕЦБ, защото това изяжда доходите от спестявания и рентата от пенсионните фондове. Критиката идва както от политици, така и от Бундесбанк. Последствията: политически натиск върху позицията на ЕЦБ и обществен дебат за разпределителните ефекти на паричната политика.

2. Критики към ЕЦБ от страни- членки: Франция е бясна

Le Monde: „Има ли Европейската централна банка проблем с Лагард?“ [ 2 ]

Във Франция има значителен публичен дебат за комуникацията и лидерството на ЕЦБ под ръководството на Кристин Лагард, включително критики към нейния стил и решения след периода на висока инфлация и резки повишения на лихвите. Критиките са свързани с доверието в институцията и нейния мандат.

3. Нидерландия

“Ниските лихви и пазарните интервенции имат въздействие върху пенсионните фондове; държим под око ликвидността и рисковете.” [ 3 ]

Холандия води дълъг национален дебат за това как паричната политика на ЕЦБ (ниски/променливи лихви) влияе върху големи пенсионни фондове и финансовата стабилност. Експертни доклади и парламентарни дискусии настояват за внимателно проследяване на ефектите върху фондовете и ликвидността.

4. Италия

Антонио Таяни: „Намаление от 25 базисни пункта е твърде малко, за да се съживи растежът… имаме нужда от намаления с 50 базисни пункта.“ [ 4 ]

Италиански политици и представители (включително външният министър и зам.-премиер Таяни и други) публично призоваха ЕЦБ за по-смели намаления на лихвите, аргументирайки се със слаб растеж и висок държавен дълг. Италия смята, че постепенни 25 базисни пункта намаления не са достатъчни за стимулиране на инвестициите и растежа. Има и по-широк дебат дали ЕЦБ трябва да отчита и растежа, а не само инфлацията.

5. Ирландия

“Искаме повече прозрачност при назначенията и по-добро представителство в институционалните структури на ЕЦБ.”

В Ирландия дискусиите са насочени към прозрачност при назначения в ЕЦБ и по-широко представителство- частично отражение на голямата роля на ирландския финансов сектор в евро-пазара. Това е по-елегантна, институционална критика, насочена към управлението и кадровите практики на ЕЦБ.

6. Белгия

“Ние следим риска от фрагментация на финансовите пазари; паричната политика трябва да подкрепя финансовата стабилност.” [ 5 ]

Белгия участва в пан-европейския дебат за стабилността на държавния дълг и възможната фрагментация на пазара. Критиките по отношение на ЕЦБ са по-технически и свързани с инструментите за поддържане на стабилността и равномерната политика.

7. Финландия

“Трябва да се внимава за дългосрочни ефекти върху финансите и растежа.”– Банка на Финландия.

Финландски експерти дискутират предимно технически параметри на паричната политика (кои инструменти са най-ефективни) и въздействие върху растежа. Критиките са под формата на предложения за по-ясна комуникация и координация с фискалната политика.

8. Испания

„Испания остро критикува „копираните и поставени“ препоръки на Европейската централна банка относно банковия данък.“ [ 6 ]

Испанското правителство предложи временен данък върху „екстра“ печалбите на банките. ЕЦБ излезе с мнение, че подобна мярка може да нарани капиталовата позиция на банките и да увреди финансовата стабилност. Критики към ЕЦБ от страни- членки бяха ясно изразени от испанските власти. Те реагираха яростно- нарекоха становището „копирано и поставено“ и обвиняват ЕЦБ в намеса в политиките за преразпределение.

9. Критики към ЕЦБ от страни- членки: Австрия

Робърт Холцман (по повод излишните ликвидности/субсидиране на банки): „Няма причина от парична политика, поради която трябва да предлагаме тази субсидия“. [ 7 ]

Австрийският гуверньор Робърт Холцман оспорва мерки на ЕЦБ, които според него субсидират отделни банки. Той е един от „дисидентите“ относно някои решения, което отразява вътрешните разделения в Управителния съвет на ЕЦБ и различните икономически структури в еврозоната.

10. Гърция

Янис Стурнарас: “ЕЦБ трябва да намали лихвите два пъти преди август”. [ 8 ]

Гуверньорът на Банка на Гърция Янис Стурнарас многократно е изразявал мнение, че ЕЦБ трябва да пристъпи към по-бързо облекчение (намаляване на лихвите), за да подпомогне растежа и да намали финансова тежест върху фирми и домакинства. Излизайки от дългова криза през последното десетилетие, Гърция е чувствителна към високите лихви. Позицията на Стурнарас отразява притеснение, че продължителните високи лихви ще задушат възстановяването.

11. Португалия

„Трябва да бъдем премерени при повишаването на лихвените проценти… ЕЦБ трябва да е наясно със слабите инвестиции“– Марио Сентено и премиерът Антониу Коста. [ 9 ]

Португалските лидери настояват ЕЦБ да отчита риска от задушаване на частните инвестиции при продължителни високи лихви. Гуверньорът на Банка на Португалия Марио Сентено призова за по-ускорено облекчаване въпреки, че публичните инвестиции, частните инвестиции остават слаби и икономическото възстановяване е крехко. Това е класически пример за периферна икономика, която иска по-активна подкрепа от паричната политика.

12. Естония

“ЕЦБ трябва да отчита асиметричните ефекти върху по-малки, източноевропейски икономики.”– заяви Мадис Мюлер от Естонска банка.

Балтийските страни подчертават, че монетарната политика има различни ефекти в силно интегрирани малки икономики в сравнение с големите. Тук критиките са за по-добро разбиране на трансмисията на паричната политика и влиянието върху националните цикли.

13. Литва

„Паричната политика трябва да се ръководи от данни и да отчита геополитическите сътресения.“

Литва, като по-нова членка и малка открита икономика, участва в дебата за това как ЕЦБ да реагира на глобални шокове и геополитически рискове. Критиките са насочени към гарантиране, че политиката е „базирана на данни“ и че ефектът върху националните пазари е проследен.

14. Словакия

“След влизането ни в еврозоната е важно да се гарантира, че паричната политика отчита местните нужди.”

Словакия, като по-малка и по-ново-присъединила се икономика, акцентира върху нуждата от мониторинг на трансмисията на политиката. Критиките са технически- относно времето и мащаба на реакциите на ЕЦБ.

15. Хърватия

“Преходът към еврото изисква синхронизация и внимание към банковия сектор.”– Банката на Хърватия.

Хърватия е сравнително нов член (в еврозоната е от 2023) и има дискусии за това как политиката на ЕЦБ ще въздейства върху лихвите, кредитирането и инфлацията. Критиките са насочени към нуждата от плавен преход и гарантиране на стабилността.

16. Латвия

“Малките открити икономики искат по-голямо внимание към асиметричните ефекти.”– Банката на Латвия.

Подобно на Естония и Литва, Латвия подчертава, че паричната политика има различен ефект върху малките открити икономики и призовава за пълноценна оценка на националните цикли и механизма на трансмисия при вземане на решения.

17. България

Няма никакви критики към ЕЦБ. Нашите управляващи са съгласни с всичко, наложено от Брюксел.

1. Reuters
2. Le Monde
3. International Monetary Fund
4. Reuters
5. European Central Bank
6. Anadolu Ajansı
7. Reuters
8. eKathimerini
9. Anadolu Ajansı

Сайтовете са посетени на 10.12.2025 г.

---

Прочетете още:

– Кой управлява Европейската Централна Банка?

– Цифровото евро ще зароби хората

– Критики към структурата на Европейския Съюз