Замърсяването на океаните и моретата достига критична точка. Скоро ще има повече пластмаса в океаните, отколкото риба.

Всяка година приблизително 8 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в нашите океани. Тази цифра, подчертана в доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), представлява голямо предизвикателство за глобалните екосистеми.

Източниците на това замърсяване са различни: изхвърлени опаковки, риболовни уреди, микропластмаса от козметика и дрехи и др. Наземните дейности допринасят за приблизително 80% от това замърсяване, често пренасяно от реки, които действат като транспортни ленти за отпадъците до моретата и океаните.

Защо замърсяването на океаните и моретата е проблем?

Пластмасата не е биоразградима. Вместо това, тя се разпада на малки фрагменти, наречени микропластмаси, които остават в околната среда в продължение на векове. Тези микропластмаси вече са повсеместни, намират се в най-дълбоките океански ровове и дори в арктическия лед.

Въздействие върху дивата морска природа

Морските животни са сред първите жертви на пластмасовото замърсяване. Морските костенурки, бъркайки найлоновите торбички с медузи, ги поглъщат и страдат от блокиране на храносмилателната си система. Морските птици, привлечени от ярките цветове на плаващата пластмаса, често хранят пилетата си с нея, което води до гладна смърт. Китовете и делфините, оплетени в изоставени риболовни мрежи, се борят да дишат и да се движат, често срещайки бавна, болезнена смърт.

Д-р Ричард Томпсън, морски биолог, смятан за създател на термина „микропластмаса“, подчертава, че тези фрагменти сега са „разпространени повсеместно в околната среда, от Арктика до морските дълбини, и представляват значителни рискове за морския живот“.

Един сърцераздирателен пример е този на кит, открит край бреговете на Тайланд през 2018 г. Китът е погълнал над 80 найлонови торбички, които са блокирали стомаха му и са довели до преждевременната му смърт.

Замърсяването на океаните, моретата и хората

Океаните не са само сърцето на екосистемите на Земята; те също са жизненоважни за човешкото оцеляване. „Океаните поддържат живота на Земята“, казва Силвия Ърл, известен океанограф и постоянен изследовател на National Geographic. Те регулират климата, произвеждат повече от половината кислород в света и поддържат прехраната на милиарди хора.

И все пак пластмасовото замърсяване подкопава тези основни функции. За хората последствията от замърсените океани са широкообхватни. Рибите, които консумират микропластмаса, стават част от човешката хранителна верига, пренасяйки проблема директно в чиниите ни. Микропластмаси са открити в морски дарове, готварска сол и дори в питейната вода.

Докато изследванията продължават, ранните проучвания предполагат потенциални рискове за здравето, включително хормонални смущения и токсични ефекти. Освен това крайбрежните общности, разчитащи на риболова и туризма, търпят икономически загуби поради влошената морска среда.

Как да почистим океаните и моретата?

„Не можем да решим този проблем само с почистване“, предупреждава Боян Слат, основател на The Ocean Cleanup. „Трябва да затворим крана, което на първо място означава да спрем навлизането на пластмаса в океана.“

По целия свят се полагат вдъхновяващи усилия за справяне с кризата. Правителството на Кения въведе една от най-строгите забрани за найлонови торбички, като значително намали употребата им. В Индонезия стартираща компания Avani Eco създаде биоразградими алтернативи на пластмасата, включително торбички, направени от нишесте от маниока.

Като личности ние също можем да променим нещата.

---

Прочетете още:

– Глобалното затопляне и лъжите около него

– Глобалните корпорации зариват Земята с пластмаси

– Големите корпорации замърсяват въздуха на Земята